Гийом Мюссо - Ще бъдеш ли тук?

Останал сам, Елиът се затвори в малкото помещение и отвори аптечката, за да извади от нея спринцовка и игла. Треперейки, той извади от джоба си топчетата хероин, които Ямда му бе продал.

Бързо, да си инжектира каквото и да било, за да си пръсне главата. Той не искаше да лети, нито да освободи духа си като онези диванета хипитата. Това, което търсеше, бе истинско пропадане, тотален мозъчен нокаут. Каквото и да е, само да забрави. Каквото и да е, само да изчезне оттук. Да се озове другаде, където нито ще бъде тревожен от своя двойник, нито от спомена за Илена.

Някакво място, където не ще бъде самият той.

Сложи топчето в стъклена чинийка, в която добави малко вода. После с помощта на запалката загря белия прах, след което го прецеди през парче марля. Заби иглата в подгизналия тампон и засмука субстанцията, която си инжектира в една вена, изпъкваща в свивката на лакътя.

Докато гореща вълна заливаше тялото му, той нададе вик на облекчение и почувства как потегля в кошмарно пътешествие към дълбините на своето същество, готов да се срещне с най-мрачните и най-отвратителните страни на своето „аз“.

Сан Франциско, 1976 год.

Няколко часа по-късно…

Мат е на 30 години

През този коледен ден Мат бе изпаднал в мрачно униние.

През последните седмици бе работил като вол за подновяването на насажденията в лозовата плантация и добрата основа за бъдещото развитие вече бе поставена. Ала когато се събуди на сутринта, животът му се бе сторил безкрайно празен без близък човек, с когото да го споделяш. Пренебрегвайки своята гордост, той бе вдигнал телефона, за да извърши това, което все отлагаше за по-късно: да се обади на Тифани и да й се извини за своето поведение. За нещастие номерът, който му бе дала, вече не бе валиден. Младата жена очевидно бе напуснала града, без да му се обади или да изрази желание да го види.

Ето какво се случваше, когато човек отлагаше нещата за утре…

В ранния следобед Мат скочи в колата си, за да намине към квартал „Марина“. Елиът би трябвало вече да е отлетял за Хаваите, но щеше да нахрани Нехранимайко и да се поразходи с него по плажа.

Завивайки по крайбрежния булевард, французинът тутакси забеляза Костенурката на Елиът, паркирана напряко на тротоара.

Странно…

Мат слезе от своята кола и изкачи няколкото стъпала на верандата. Позвъня на вратата и зачака.

Никакъв отговор.

Бе взел със себе си връзката ключове, която Елиът му оставяше, когато заминаваше за по-дълго. Реши да превърти ключа, но забеляза, че вратата не бе заключена.

— Ехо! — извика той, за да обяви присъствието си. — Има ли някой тук?

Прониквайки навътре в стаята и забелязвайки изплашения до смърт лабрадор, Мат веднага разбра, че нещо не бе наред.

— Сам ли си, Нехранимайко?

Докато кучето лаеше по посока на горния етаж, Елиът се появи в горната част на стълбището с вид на надрусан клошар.

— Какво правиш тук? — попита го Мат, ококорил в изненада очи. — Защо не си заминал за Хаваите?

— По-скоро аз трябва да те попитам какво правиш тук в моята къща?

— Опа, ти май нещо не си наред — констатира Мат, без да преминава в контранастъпление. — Какво се е случило?

— Не можеш да го разбереш — проломоти Елиът, слизайки няколко стъпала.

— Защо, прекалено глупав ли съм?

— Може би.

Този път Мат сериозно се разтревожи. Подобно агресивно поведение изобщо не подхождаше на Елиът, който, по всичко личеше, съвсем не беше в нормално състояние.

— Къде е Илена?

— Няма вече Илена! Свърши се!

— Що за глупости търкаляш?

— Аз я напуснах.

Мат застина изумен. Това бе последното нещо, което би могъл да очаква.

Елиът се строполи върху дивана. Въздействието на дрогата все още не бе преминало окончателно. Виеше му се свят и страшно му се гадеше. Ужасна болка стягаше черепа му и безмилостно го инквизираше: имаше чувството, че отвсякъде невидими свредели му пробиваха мозъка.

— Почакай, Елиът, ти не можеш да напуснеш Илена.

— Аз пък смятам, че мога.

— Тази жена, та тя е целият ти живот… Тя е твоят хоризонт, най-доброто нещо, което ти се е случвало, откакто си се родил!

— Престани с твоите помпозни фрази!

— Тези фрази съм ги чувал от твоята уста. Освен това казваше, че благодарение на нея си намерил своето място в живота.

И това бе вярно.

— Ако я оставиш да си тръгне, ще прекараш целия си останал живот в разкаяние и съжаление.

— Остави ме за малко, ако обичаш!