Гийом Мюссо - Ще бъдеш ли тук?

Докато караше към северния край на града, Елиът си спомни този ден през далечната 1965 година, когато бе срещнал по едно и също време Мат и… Илена.

Ню Йорк, 1965 год.

Елиът е на 19 години

Средата на зимата е, привечер, мястото е градът, който не спи. Внезапен порой току-що се е излял над Манхатън…

Едно момче с подгизнали дрехи слиза по стълбището, водещо към станцията на метрото. Нарича се Елиът Купър. То е на деветнадесет години и няма много добра представа как би трябвало да устрои живота си. Изминали са два месеца, откакто е прекъснало следването си, за да обиколи Съединените щати. За него това е начин да види страната, да помисли за бъдещето си и да се отдалечи от баща си, който живее в Калифорния.

В същия миг Илена Крус, млада бразилка на осемнадесет години, се връща от зоопарка в Бронкс, където е на стаж през това лято. По този начин тя започва да осъществява мечтата на своя живот: да се занимава с животни. Лека, въздушна, тя пресича улицата, избягвайки локвите и колите, след което влиза в метрото. Носи доброто си настроение като преметнат през рамо сак и усмивката не слиза от устните й.

Елиът се спира за миг пред черния китарист, който озвучава с шапка в краката цялото метро, следвайки доста успешно репертоара на Отис Рединг и призовавайки в тези времена на изострена чувствителност към човешките права за повече уважение към своята общност. Елиът е луд по музиката. За него тя е начин да избяга в своя собствена вселена, далеч от другите. Защо няма доверие в никого ли? Защо няма истински приятели ли? Защо се чувства безполезен ли? Все още не знае защо, но след по-малко от пет минути ще научи, че много често събитията изграждат хората.

Грациозна като пламък, Илена преминава по дългия коридор, водещ към перона. Дъждът е намокрил косите и блузката й с фини презрамки. Понякога за част от секундата някои минувачи, без дори да усетят, почти се изгубват в нейните яснозелени очи. Тя има дарба за тези неща: привлича хората и им вдъхва доверие.

Часът е 17 и 11 минути, когато композицията влиза в гарата. Денят е делничен, часът — съвсем близо до края на работното време за много офиси и учреждения. Станцията гъмжи от хора. Елиът се провира по протежение на перона, за да се качи в някой от челните вагони, когато изведнъж, това момиче…

Тя просто го бе докоснала мимоходом. Това не бе нищо, просто едно докосване, един поглед, едно присъствие. И светът се бе размазал пред него… Защо ли се бе появил този световъртеж, това замиране на сърцето, това усещане за празнота в стомаха? Защо ли бе възникнало впечатлението, че никой никога преди не го е поглеждал по този начин?

Илена отначало е поласкана, че е предизвикала такъв интерес от страна на едно толкова хубаво момче. После се смущава, без да знае точно защо. Тя е мокра; поти се. Оправя презрамката, която е увиснала покрай ръката й, после извръща поглед, за да избегне въздействието на очите му. Защо ли това впечатление, че някаква опасност плава във въздуха?

Елиът се е придвижил по перона, за да се качи във втория вагон. Но Илена избира третия.

Младият човек се поколебава, после, привлечен като от магнит, разблъсква тълпата и се пъха във вагона точно преди вратите да се затворят.

Третият вагон, не вторият…

Ето на какво понякога се дължи нечия съдба: на един по-продължителен поглед, на едно потрепване на клепките, на едно леко приплъзване на презрамката…

Композицията потегля. Тя е седнала на една от малкото празни седалки и го забелязва на другия край на вагона. Надява се и същевременно се бои, че той ще дойде да я заговори. Почти болезнено усеща как сърцето думка в гърдите й.

Той не я изпуска от поглед и се опитва да се придвижи към задната част на вагона. Пита се как да я заговори, търси нещо забавно, но нищо не му идва на ум. Не, няма да успее. Никога не е бил много силен по тази част. И после, едно такова момиче няма как да се заинтересува от него. Изчезвай, Елиът, прекалено е хубава за тебе. Престани да се правиш на филмов герой.

Влакът спира на първата спирка. Напусни този вагон, глупако! Не те бива да играеш в двора на големите. Колебае се. Влакът отново потегля, минава следващата спирка, после следващата. Този път Илена се изправя. Много късно. Тя ще слезе на следващата спирка. Хайде, опитай нещо, глупако! Сега или никога!

Той разблъсква няколко души, за да се приближи. Вече не усеща краката си. Главата му е празна. Ето, тя е тук, само на няколко сантиметра от него. Той вижда съвършената извивка на устните й.