Гийом Мюссо - Ще бъдеш ли тук?

Тогава се заглежда в момичето, което върви пред него. Двамата всъщност не са разменили и дума, но вече са свързани от нещо. Оставя се тя да го води, убеден, че нищо не може да му се случи. Без нея дали нямаше да се е качил на погрешния вагон — този, в който избухна взривът?

Не след дълго забелязват светлина в края на тунела: това е гарата. Не повече от няколко метра, но те са най-трудните. Елиът вече не чува нищо, всеки миг ще се строполи…

Ето че един пожарникар се приближава и поема ранения, за да го положи на носилка.

Освободен най-сетне от тежестта, той се обръща към Илена.

И пада в безсъзнание.

В същия миг в отровните вътрешности на тунела разкъсаният от взрива вагон продължава да гори, за да се превърне не след дълго в димящ метален скелет.

В един от вагоните, над разкривената от горещината скамейка, се намира една книга, която пламъците започват да поглъщат, но в която все още би могла да се прочете странната фраза:

Вие сте Вашето собствено убежище.

Друго такова не съществува.

Вие не можете да спасите някого другиго.

Вие можете да спасите единствено себе си. 21 21 Сидхарта Гаутама, наречен Буда. — Б.а.

Когато няколко часа по-късно Елиът отваря очи, оказва се, че лежи върху болнично легло. Утро е. Голяма превръзка стяга рамото му и остра болка се излъчва откъм вратните му прешлени. Седнало до него, момичето от метрото бди мълчаливо над него.

— Как си? — пита го тя, навеждайки се над него.

Той кима и прави опит да се изправи, но иглата за вливане на медикаменти, забодена във вената на ръката, ограничава движенията му.

— Не мърдай, ей сега ще те наглася.

Илена натиска копче отстрани на леглото и цялата му горна част бавно започва да се изправя.

От висока поставка в ъгъла на помещението черно-бял телевизор възпроизвежда картина от царящата в Манхатън дезорганизация. Телевизионен коментатор пояснява:

Ню Йорк преживя най-тежката авария в електроснабдяването за цялата история на своето съществуване. В 17.16 ч на 9 ноември 1965 год, всички светлини изгаснаха в Онтарио и по цялото източно крайбрежие на Съединените щати, за да бъдат възстановени едва десетина часа по-късно. Хипотезата за саботаж бързо отпадна, тъй като стана ясно, че е възникнала авария в преносната система от електроцентралата на Ниагарския водопад…

Следват картините и коментарите за взрива в метрото, който журналистът приписва на прекъсването в електроснабдяването. Изобщо не се говори за бомба или атентат, въпреки че страната преминава през труден период: преди две години бе убит Кенеди, предишното лято расовите бунтове в Лос Анджелис доведоха до десетки убити. Но най-вече американците започват да изпращат все по-многобройни свои войски във Виетнам, предизвиквайки опозиционни движения в студентските среди, където възникват групички от активисти, чиято съпротива възприема понякога твърде насилнически форми.

Илена завърта друго копче, за да угаси телевизора.

— Той мъртъв ли е? — пита Елиът след известно време.

— Кой?

— Момчето, което се опитах да спася, мъртво ли е?

— Мисля, че лекарите точно се канят да го оперират. Знаеш ли — обяснява тя, стараейки се с всички сили да не избухне в плач, — той беше в много тежко състояние…

Елиът клати глава. За известно време настъпва мълчание. Все още зашеметен, всеки потъва в своя вътрешен свят, изтъкан от хаос и неразбиране.

После младото момиче разкъсва тишината:

— Ти май искаше да ми кажеш нещо?

Елиът смръщва вежди.

— Нещо преди взрива… — уточнява Илена. — Ти се наведе към мен, за да ми кажеш нещо…

— Ами… — заеква Елиът.

Слънчевите лъчи, които малко по малко палят своите първи огънчета, изпълват стаята с успокояваща светлина. В продължение на няколко нереални секунди катастрофата като че ли не се е случвала. Има само едно момче, напълно смутено и объркано, пред едно момиче, което намира за феноменално красиво.

— … Само исках да ти предложа да изпием заедно по едно кафе.

— А, така ли? — казва тя, леко засрамена.

От неловкото положение ги изважда звънкият глас на лекаря, който влиза устремно в помещението.

— Аз съм д-р Дойл — обявява той, приближавайки се до леглото.

Докато бялата престилка го преглежда, както се казва, и откъм предницата, и откъм опакото, Елиът със съжаление установява, че красивото момиче се възползва от настъпилата суматоха, за да излезе навън. После е принуден да изтърпи кратка реч, в която улавя няколко израза, като: „травма на торакса с притискане на стернума“, или „ерозия в областта на вратните прешлени“. Накрая лекарят приключва визитацията си, предписвайки противовъзпалителен крем и поставянето на ортопедичен апарат на врата.