Гийом Мюссо - Ще бъдеш ли тук?

— Аз съм, Мат! Чакам те навън.

Почти веднага Мат отвори вратата и се изблещи в знак на огромна изненада.

— Елиът?

— Побързай, старче, трябва да минем и При Френсис , за да купим сандвичи. Ако много се туткаш, няма да остане нищо от панерчетата за лакомници 22 22 Панерчета с асорти от сладки, вина, сандвичи или други кулинарни произведения, предлагани от някои изискани заведения. и ти ще ръмжиш, защото няма да имаме нищо по-отбрано за ядене.

— Какво търсиш тук, Елиът?

— Не трябваше ли днес да излезем на разходка с корабче из залива?

— Какво корабче?

— Какво? На папата!

— Що за история разиграваш, Елиът?

— По дяволите, Мат! Не ми ли изпрати точно ти SMS снощи с предложение да направим…

Мат го прекъсна рязко:

— Стига, Елиът! Не съм ти изпращал никакъв SMS поради простата причина, че с теб не сме си говорили от тридесет години насам!

Този път дойде ред на Елиът да ококори очи и да остане като гръмнат.

Погледът му потърси този на Мат и части от секундата бяха достатъчни, за да остане с убеждението, че последният изобщо не се шегува.

— Слушай — отново поде Мат, — не знам каква игра играеш, но днес нямам време за губене. Затова ме извини, но…

— Чакай, Мат, чакай! Та ти си мой приятел! С теб се чуваме по телефона всеки ден и се виждаме поне по няколко пъти на седмица!

Французинът присви очи, сякаш за да си спомни нещо далечно и скрито дълбоко в гънките на паметта.

— Така е, бяхме приятели, но това бе много отдавна…

Той тъкмо се канеше да затвори вратата, когато лекарят го попита с умолителен тон:

— Но какво ни се е случило? Да не би да сме се скарали?

— Ти полудял ли си, или какво? Не се прави, че всичко си забравил!

— Припомни ми какво се е случило.

Мат се поколеба за миг, но после все пак изпълни молбата на Елиът:

— Това бе преди тридесет години. Всичко вървеше добре между нас до деня, в който ти започна да губиш почва под краката.

— Какво значи това?

— Започна да разправяш странни истории за някакъв тип, който бил намерил начин да пътешества във времето и който бил твоето второ „аз“, но по-възрастен… С две думи, ти беше откачил. Направих всичко, каквото беше по силите ми да ти помогна до деня, в който ти съвсем изперка и премина всякакви граници…

— Кога беше това, Мат? Кога точно?

— Точно в деня на Коледа — припомни си внезапно французинът, смутен от подобно сравнение. — Спомням си, защото това бе и денят, в който ти скъса с Илена…

Тридесет години, ден за ден…

— Много време след това опитах всичко, за да се сдобрим, Елиът, но ти се беше заинатил да построиш непреодолима стена между нас. И после, след това, което се случи с Илена , отношенията ни нямаше как да останат същите.

— Какво се случи на Илена?

Болка и тъга се изписаха върху лицето на Мат, който произнесе с нетърпящ възражение глас:

— Върви си, Елиът!

След което хлопна вратата.

Елиът трябваше да положи много усилия, за да се съвземе. Смаян, той се потътри към колата си. Очевидно неговият двойник от 1976 год, се бе скарал с Мат и днес той, възрастният Елиът, бе принуден да бере горчивите плодове на неговото поведение.

Но как тогава да си обясни, че е запазил тонове от спомени с Мат? Нима всичко онова, което бяха преживели заедно от 1976 год, до днес, съществува единствено в собствената му глава?

Елиът се подпря на колата си и се хвана с две ръце за главата.

Ами ако съществуваха множество линии на времето ?

Бе чувал, че в научните среди има доста привърженици на хипотезата за „многобройните вселени“. Според някои физици всяко нещо, което може да се случи, ще се случи в определена вселена. Ако подхвърля монета във въздуха, има вселена, в която тя ще падне върху своето ези, и друга, в която ще падне върху своето тура. Играя на тото: съществува вселена, в която печеля, и милиони други, в които губя! Следователно вселената, която познаваме, е само една от безкрайното множество други вселени. Съществува и вселена, където 11 септември никога не се е случвал, такава, в която Джордж Буш не е президент на Съединените щати, както и такава, в която Берлинската стена все още стои непокътната.

Една вселена, в която той се е скарал с Мат преди тридесет години, и една друга, в която те продължават да са приятели…

Проблемът бе, че неговата совалка между миналото и бъдещето го бе накарала да се приземи върху линия на времето, където събитията не отговаряха на спомените, които той бе трупал в течение на десетилетия.