Гийом Мюссо - Ще бъдеш ли тук?

— Резултатите вече са готови — разнесе се в ухото му гласът на Малдън.

Лекарят пое дълбока глътка въздух, преди да се реши да попита:

— И какво излиза?

— Отпечатъците са идентични.

На Елиът му бяха потребни доста секунди, за да възприеме информацията.

— Сигурен ли сте за резултатите?

— Абсолютно сигурен. Проверихме всичко няколко пъти.

И все пак Елиът все още не бе готов да допусне очевидното.

— Погледнато в най-общ аспект — заинати се той, — какви са шансовете две различни личности да имат идентични отпечатъци?

— Един на няколко десетки милиарда. Дори еднояйчните близнаци имат различни отпечатъци.

Тъй като не последва никаква реакция от страна на Елиът, Малдън потвърди още по-ясно своето заключение.

— Не знам какъв ти е проблемът, Елиът, но и двете серии отпечатъци произхождат от една и съща личност. Няма и не може да има никакво съмнение. И тази личност си ти.

Септември 2006 год.

Елиът е на 60 години

Стъклените стени пропускаха светлината във вътрешността на къщата, позволявайки на слънцето да се разхожда по стените и да залива с лъчите си паркета от калифорнийски орех.

Облечен в стари дънки и мъхест пуловер, Елиът слезе по металическата стълба, която водеше към кухнята. Това бе неговият почивен ден и затова мислеше да закуси без никакво бързане. Изкъпан и прясно обръснат, той се почувства развеселен. Тази сутрин болестта не се усещаше, сякаш призракът й се бе отдалечил и бе сторил място на невероятния епизод, който бе преживял предишната нощ.

Приготви си портокалов сок и купа с мюсли, които се канеше да опита в градината. Денят се очертаваше светъл и ясен. Няколко бегли образа от среднощното му пътешествие все още се блъскаха в главата му. Чувството, което изпитваше, не бе толкова слисаност, колкото въодушевление. Все още не знаеше какви вещества съдържаха хапчетата, но въздействието им беше потресаващо! Особено това второ „пътешествие“ му бе позволило да си изясни доста подробности. Струваше му се, че вече е малко по-наясно с механизмите на завръщането му в миналото.

Първо, скокът му в миналото бе всеки път един и същ: тридесет години с точност до минута. Първата вечер бе видял датата, отразена върху едно от светлинните табла на летището, а на сутринта вестникът, поставен върху масичката на терасата, му бе дал необходимата информация.

После, можеше да пренася предмети в миналото, понеже дрехите му го бяха последвали и в двете му пътешествия досега. По същия начин бе в състояние да донася предмети от миналото в настоящето: хартиената кърпичка с петната от кръв бе очевидно доказателство за това.

От друга страна, имаше неща, които все още не му бяха съвсем ясни: краткостта на престоя му в миналото например. Двадесетина минути всеки път, твърде малко. Точно колкото да размени няколко думи със „своя дубликат“, и вече бе обзет от тръпките, известяващи завръщането му в бъдещето.

Но може би все още бе твърде рано, за да се открива някаква логика в тези закономерности. Във всеки случай, едно нещо бе сигурно: възможността за пътуването във времето се осъществяваше с посредничеството на съня.

Елиът се прибра обратно и седна пред екрана на своя компютър. Той бе хирург, но какво всъщност знаеше за съня и съновиденията? Твърде малко, бе редно да си признае. Бе погълнал тонове познание по време на своето обучение, но и бе забравил немалко неща. За да освежи паметта си, влезе в мрежата и прекара следващия час в справки с една медицинска енциклопедия онлайн.

Сънят се състои от различни фази, които следват една след друга и се повтарят в продължение на нощта.

Добре де, това го знаеше. Нещо друго?

Лекият сън се проявява във фазите на т.нар. „сън с бавни вълни“, а дълбокият сън — във фазите на т.нар. „парадоксален сън“.

Парадоксален сън? Този термин му говореше нещо.

С това название е обозначена фазата от съня, когато мозъчната активност е най-интензивна, докато тялото е в пълна атония с отпускане на цялата мускулатура от врата до стъпалата.

Тъй, и къде са съновиденията в цялата тази подредба?

През нашия живот прекарваме средно по двадесет и пет години в състояние на сън и по около десет години — на сънуване. Това означава, че виждаме между 100 000 и 500 000 съновидения.

При прочитането на последните числа Елиът остана замислен. Значи нашият човешки живот бе съпроводен със стотици хиляди съновидения! Това бе очарователно и същевременно плашещо. Усещайки, че е на прав път, той си позволи да запали една цигара, а после продължи да чете, за да научи, че: