Гийом Мюссо - Ще бъдеш ли тук?

Периодът на парадоксалния сън настъпва на всеки деветдесет минути и продължава около четвърт час. Именно през тази фаза се появяват най-силните и плътни съновидения.

Последното откритие го накара да се размърда на стола. Всичко съвпадаше: предишната вечер той бе заспал към 22 часа и се бе „появил“ 30 години назад във времето около 23.30 часа. Следователно времетраенето на пътешествието му бе около 90 минути: същия отрязък от време, колкото е необходимо за достигането на първата фаза на парадоксалния сън!

Ето значи как функционираше цялата работа: през периода, когато мозъчната дейност рязко се активизираше, веществото в златистото хапче предизвикваше това връщане в миналото. Подобни заключения можеше да изглеждат невероятно глупави, но той бе достигнал до онзи етап в живота си, когато, не вярвайки в абсолютно нищо, бе готов да повярва в абсолютно всичко.

С няколко движения на мишката той продължи своето изследване на този тайнствен континент, за да установи, че ако науката бе разкрила много неща по въпроса как хората сънуват, тя не казваше кой знае какво по въпроса защо . В много отношения сънят си оставаше нещо твърде загадъчно. Както всяка друга програмирана дейност на тялото или мозъка, сънят трябваше да има някаква функция, някаква цел…

Но каква?

Никой все още не бе дал научен отговор на този въпрос.

Разбира се, съществуваха многобройни езотерични бълнувания, чиито корени бяха още в епохата на Древния Египет и които разглеждаха сънищата като знаци, изпратени от боговете или от някакъв невидим свят. Но можеше ли съвременният човек да вярва на подобни глупости?

Елиът разсъждаваше за тези различни хипотези, когато телефонът иззвъня и прекъсна размислите му. Той вдигна слушалката и разпозна гласа на Самюъл Белоу — завеждащия болничната лаборатория, комуто бе дал задачата да изследва частички от хапчетата, взети от дъното на флакончето.

— Готов съм с резултатите от твоите анализи — съобщи му Белоу.

1976 год.

Елиът е на 30 години

В същия час, тридесет години по-рано, Елиът допиваше своето кафе в залата за почивка на болница „Ленъкс“.

За десети път тази сутрин младият лекар изучаваше снимките на пръстовите отпечатъци, които Малдън му бе изпратил по нарочен куриер. Чувстваше се принуден да повярва в невероятното: някъде в бъдещето някой негов „дубликат“ бе открил начин да пътешества във времето и да го удостои с няколко кратки посещения.

Що се отнася до обяснението как точно го бе постигнал… е, това бе друга история!

Елиът никога не се бе изявявал като страстен читател на научна фантастика, но във факултета бе изучавал Айнщайн и неговата теория за относителността. И какво казваше дядо Алберт по въпроса за пътешествията във времето? Че те са напълно възможни… при единственото условие пътешественикът да надхвърли скоростта на светлината. Ето защо бе трудно да си представи своя странен посетител да се върти около Земята с 300 000 км в секунда като един позастаряващ Супермен.

Отговорът следователно трябваше да се търси другаде.

Може би да се имат предвид черните дупки? Бе гледал репортаж по телевизията за тези угасващи звезди, чието гравитационно поле бе способно да изкривява пространството и времето. Теоретично нищо не му пречеше да си представи, че дадено тяло, засмукано в една от тези черни дупки, би могло да излезе в друга епоха или друга вселена.

Логично… Само дето никоя черна дупка все още не бе наблюдавана в близост до Сан Франциско и дето бе малко вероятно човешко тяло да може да премине през подобна зона, без да бъде разкъсано и унищожено.

Нещо повече, тук не бяха взети предвид многобройните времеви парадокси, които бяха сърцевината на филмите и книгите от този жанр. Какво би станало например, ако, връщайки се в миналото, бяхте попречили на бъдещия си баща и бъдещата си майка да се срещнат? Ами ако бяхте убили родителите си, преди те да са ви заченали? Всичко влизаше в порочния кръг на съществуването и несъществуването:

Аз убих мой родител.

Следователно не съм роден.

Следователно не съм убил мой родител.

Следователно съм роден.

Следователно съм убил мой родител.

Следователно…

Елиът въздъхна: наистина, който възприемеше идеята за възможността на подобно пътешествие, той извършваше истинско насилие над редица физически закони и отричаше основополагащите принципи на причинно-следствените връзки и логическите закономерности.