Гийом Мюссо - Ще бъдеш ли тук?

— Здравей, Нехранимайко — извика той, отваряйки външната врата.

Едва бе стъпил на терасата, и лабрадорът дотича и започна да ближе върховете на пръстите му, както бе постъпил два часа по-рано с непознатия посетител.

— Няма нужда да се престараваш — предупреди го той, изсипвайки гранулите в импровизирана купичка.

Остана за миг да погледа кученцето, изненадан от приятното усещане, което получаваше от неговото присъствие. Сетне помете купчините стъкла и изпуши няколко цигари, зареял поглед в празното пространство и преселил се в спомените от детството. На всеки пет минути поглеждаше тревожно към телефона в очакване на присъдата, която анализът на отпечатъците щеше да определи. Въпреки че цялата тази история бе доста смехотворна, така и не успяваше да се освободи от напрежението, сякаш очакваше резултата от медицински анализи, които можеха да разкрият развитието на смъртоносна болест в организма му.

Помощник-детективът Дъглас скъса рапорта, който току-що бе натракал на пишещата машина. Стана и слезе до партера, за да се озове в стаята, служеща за почивка на полицаите. Тази вечер участъкът бе удивително спокоен. Дъглас приготви две чаши кафе, след което се върна на третия етаж и почука на вратата, зад която се намираше кабинетът на Малдън.

Вместо отговор Малдън нададе кратко ръмжене, което Дъглас реши да изтълкува като покана да влезе.

— Нещо да помогна? — попита той, подавайки глава през леко открехнатата врата.

— Става… — отвърна възрастният полицай със сърдит тон.

Дъглас подаде на своя колега една от чашите кафе и огледа внимателно обстановката.

Закачени на една от стените, дузина силно увеличени снимки позволяваха проникването на чуждия поглед в лабиринта на пръстовите отпечатъци. Ченгетата обичаха отпечатъците: Единствените свидетели, които никога не заблуждават и не лъжат — обичаха да казват хората от занаята. Разположени една до друга, снимките образуваха забавно пано, наподобяващо огромна топографска карта: меки очертания, разклонения, хребети, малки островчета, способни да влизат в безкрайно количество съчетания. Пръстовият отпечатък е уникално произведение на изкуството, притежание на всеки индивид, което се оформя през утробния период на човешкия живот. В корема на майка си зародишът претърпява множество по-малки или по-големи стресови напрежения, които, редувайки се в произволен порядък, скулптират меките тъкани на бъдещите пръстчета. Всичко се случва преди шестия месец на бременността. След това малките фигурки се втвърдяват и не променят очертанията си чак до смъртта.

В полицейската школа Дъглас бе научил, че всеки пръст притежава около сто и петдесет характерни точки. За да се реши дали два отпечатъка са идентични, достатъчно бе да се установят съвпаденията между тези малки характерни белези. За да придобие правна стойност, заключението от подобно изследване би трябвало да се основава върху съвпадението на поне дузина общи точки.

— Да се залавяме с работата — предложи той на своя началник.

От погледа на Дъглас се излъчваше доброта.

От фигурата на Малдън се излъчваше търпение.

Те двамата образуваха един добър екип.

Когато денят влезе в своите права, Елиът реши да си вземе душ. Облече чисти дрехи и излезе от къщи, за да поеме своята смяна в болницата. По пътя му се наложи да запали фаровете и да пусне в действие чистачките. За няколко часа времето изцяло се бе променило. Небето, тъй чисто в началото на нощта, бе покрито с тежки облаци, вещаещи една от онези дъждовни сутрини, които бележат настъпването на зимата.

Включи радиото, за да чуе новините. Всички до една бяха тревожни: опустошително земетресение в Китай, военни репресии в Аржентина, петролен разлив край бреговете на Франция, клане в предградието на Йоханесбург Совето, а в Хюстън някакъв обезумял мъж се бе барикадирал в дома си и стреляше по минувачите на улицата.

През това време в Америка на скандала Уотъргейт президентската кампания достигаше своята кулминация, за да се види кой, Картър или Форд, щеше да направлява съдбините на страната през следващите четири години.

В нежеланието си да слуша повече тази черна статистика, Елиът смени станцията и завърши своето пътуване с бийтълсите и Let It Be .

Тъкмо бе влязъл във входното фоайе на болницата, и един от охранителите го повика.

— Има обаждане за Вас, докторе!

Елиът пое подадената му слушалка.