Гийом Мюссо - Ще бъдеш ли тук?

В края на тази 1976 г, свободната любов и животът в комуна вече не интересуваше почти никого. Много неща, но най-вече дрогата бе предизвикала невероятни опустошения. Набедени, че отварят духа и освобождават личността от нейните задръжки, ЛСД, метедринът и хероинът предизвикваха тежка зависимост, преди да убият морално и физически. В клиниката Елиът бе свидетел на страшните последствия: свръхдози, хепатити, предизвикани от мръсни игли, пневмонии, „лоши пътувания“ 12 12 „Лошо пътуване“ (Bad Trip) — загуба на всякакво чувство за време, място и личност при употреба на някои психотропни вещества (най-вече ЛСД), придружена с поток застрашаващи личността халюцинации, които съзнанието приема за реални и върху които то няма никакъв контрол. При предизвиканата от това паника често се стига до фатални последици. , завършващи трагично със скачане през прозореца.

Към това се прибавяше и проблемът на ветераните от Виетнам, някои от които се вливаха във все по-многобройните редици на бездомниците. Американските войски се бяха оттеглили от Сайгон преди около една година и множество бивши войници, травматизирани от преживяното „там“, се лашкаха между мизерния живот в крайните квартали и пълното изключване от обществото.

Елиът плати за налетия бензин и прекоси града с отворени прозорци, преосмисляйки за пореден път тази невероятна среща, която се бе състояла по-рано вечерта. Откакто се бяха разделили с Мат, той отново се бе почувствал самотен и обезоръжен. Защото нямаше как да не признае: всичко, което този човек бе казал, отразяваше самата истина — от побоищата, които му бе устройвал неговият баща, до чувството за вина, което бе изпитал при самоубийството на майка му.

Защо никога не бе обсъждал всичко това с Илена? Защо никога не бе понечвал да разкрие своите слабости пред жената, която обичаше?

Ами Мат? И на него не бе казал абсолютно нищо. Дали поради най-обикновена мъжка срамежливост? Не, истината бе малко по-различна: просто така му бе по-удобно. С Мат всичко бе леко и фриволно. Общуването с него бе приятно и забавно, прекрасен начин да се предпазва от тежките реалности на този свят и същевременно да се зарежда със сили, когато отговорностите на професията започваха прекалено много да му тежат.

В крайна сметка, въпреки че никой никога не бе измислил по-добро средство от любовта и приятелството, за да направи живота си поносим, несъмнено имаше ситуации, от които човек можеше да се измъкне единствено със собствени сили.

На няколко километра от Елиът детектив Малдън бе влязъл в своя кабинет на третия етаж в централния комисариат и се приготвяше да действа. Бяха изминали едва няколко минути, откакто се бяха разделили след доста тежко пререкание със своя помощник, който го бе упрекнал, че в работно време се е занимавал със случай от частен характер. Малдън знаеше, че Дъглас има силни връзки и че открито се надява да го отстрани с надеждата да постигне бърза кариера. Когато този глупак го бе заплашил с рапорт до началството, Малдън му бе казал всичко, каквото мисли за него, преди да го изпроводи в най-далечния кабинет. Колко жалко: Дъглас би могъл да стане добро ченге, той притежаваше всички качества, но не бе избрал добрия начин, за да стигне дотам. По негово време като че ли хората не се мъчеха да успеят на всяка цена, отстранявайки другите от своя път. А може би Малдън вече бе остарял. Може би младото поколение беше носител на нови ценности: по-голяма амбиция, повече индивидуална инициатива, както понякога призоваваше губернаторът Рейгън по телевизията.

Малдън допи чашата с кафе. Този път не се съмняваше, че Дъглас ще изпълни своите заплахи. Толкова по-зле. Ако важните клечки от ръководството на полицията в града вземеха главата му, той чисто и просто щеше да напусне работата си, за да прекарва повече време в болницата с Лиза. Така или иначе, пенсионирането му наближаваше. В очакване на събитията поне щеше да помогне за последен път на Елиът, извършвайки работата, за която той го бе помолил.

Започна с проявяването на отпечатъците върху запалката, намазвайки ги с флуоресцентен оцветител. После с помощта на фотоапарат направи серия от снимки, които трябваше първо да се проявят, а после — да се увеличат. Чак след това щеше да започне истинският анализ. Погледна часовника си с безпокойство. Чакаше го къртовска работа. Нощта едва ли щеше да му стигне.

Преди да се върне в своя квартал, Елиът мина през един денонощен супермаркет. Купи си цигари, както и пакет кучешка храна.