Гийом Мюссо - Ще бъдеш ли тук?

Елиът пък не изпускаше от погледа си картонената кутия, тръпнейки в очакване да узнае какво щеше да му разкрие тя.

Малдън почака още малко, след което реши, че опитът бе продължил достатъчно време, и повдигна кутията: бял еластичен налеп се бе образувал на три места върху запалката, разкривайки съвсем ясно следите от три отпечатъка.

— Прекрасна работа — възкликна Малдън, навеждайки се към малкия предмет. — На пръв поглед имаме великолепен отпечатък от палец върху едната страна, и бих казал… от края на показалец и от среден пръст върху другата.

Той внимателна опакова вещественото доказателство в носната си кърпа и го пъхна в джоба на шлифера.

— Ако правилно съм те разбрал — каза той, обръщайки се към Елиът, — ти искаш да сравня тези отпечатъци с това, което притежаваме в нашите архиви.

— Не точно това — уточни лекарят: — искам да ги сравните с моите.

Допълвайки думите с действия, той извади от вътрешния джоб на сакото си една писалка и капна няколко капки мастило върху масата, след което натопи един по един своите пръсти и положи отпечатъците от тях върху чист лист от своя бележник.

Малдън прибра листа и погледна Елиът право в очите.

— Макар да не разбирам логиката на всичко това, ще направя каквото е необходимо, защото аз също имам доверие в теб.

Лекарят кимна мълчаливо, което в случая бе начин да благодари на полицая. Що се отнася до Мат, той се реши най-сетне да зададе още един въпрос:

— А много ли време ще Ви отнеме да сравните двете серии отпечатъци?

— Ще се заема с тях още щом пристигна в участъка — увери го Малдън. — Тъй като са много добри, надявам се да получа резултатите доста бързо.

Елиът придружи двамата полицаи до тротоара. Докато Дъглас отиваше да докара колата, Малдън му обеща:

— Ще ти се обадя веднага щом свърша.

После, след миг на колебание, попита:

— Апропо, още ли сте заедно с твоята бразилка, хубавата Илена?

— Още — отвърна Елиът, изненадан донякъде от подобен въпрос. — Между нея и мен има…

Леко позасрамен, той не завърши изречението си, но Малдън бе схванал същината.

— Разбирам — каза той, навеждайки глава. — Когато някой влезе в твоето сърце, той остава там завинаги…

Елиът погледна с вълнение стария полицай, който бавно се отдалечаваше. Той знаеше, че вече няколко години той бе опората на жена си в непосилната и предварително загубена битка срещу болестта на Алцхаймер.

И че гонгът на последния рунд с нея щеше съвсем скоро да прозвучи.

Бе станало три часът призори, но на Елиът не му се спеше. Той бе откарал Мат у дома и бе прибрал своята Костенурка. На връщане отби до една бензиностанция на „Маркет стрийт“. Потънал в своите мисли, той механично пълнеше своя резервоар, когато една беззъба жена започна да вика по него. Тя тикаше пред себе си количка, пълна с всевъзможни партакеши, и изглеждаше пияна или дрогирана. Без никакъв повод това човешко подобие изля върху него порой псувни, но той не й обърна внимание. Два дни месечно работеше като доброволец в Свободна клиника — общинска болница за лечение на хора в тежко социално положение — и знаеше, че през нощта градът променя своя лик. В туристическите пътеводители и във филмите Сан Франциско бе винаги представян откъм своята най-привлекателна страна с живописните си квартали, с човешките си размери и с многобройните си зелени пространства. Непрекъснато се напомняше, че градът бе символът на революцията на хипитата. И наистина „Фриско“ бе преживял своя звезден час преди десет години, когато, следвайки проправената от Джанис Джоплин и Джими Хендрикс пъртина, хиляди „деца на цветята“ бяха дошли да се настанят във викторианските къщи на „Хейт-Ашбъри“ 10 10 Квартал в Сан Франциско, превърнал се в епицентър на хипи движението в САЩ през 60-те години на XX век. .

Но Лятото на Любовта 11 11 „Лятото на Любовта“ — лятото на 1967 г., когато повече от 100 000 младежи се събират в квартала „Хейт-Ашбъри“ (Сан Франциско) в знак на културен и политически бунт, съпроводен с алтернативна музика, приемане на психотропни вещества, разюздана сексуална свобода, нови видове творческо себеизразяване, политически лозунги. отдавна бе отминало. Движението на хипитата малко по малко бе угаснало, подкопано от своите крайности. Джоплин и Хендрикс бяха мъртви, успели да поживеят на този свят едва по двадесет и седем години: Джими — натъпкан със сънотворни и задавил се при опита да повърне съдържанието на стомаха си; Перлата — взривена от страховита свръхдоза хероин.