Гийом Мюссо - Ще бъдеш ли тук?

— Знаеш ли какво, изобщо не си длъжен да излизаш с момичета, които имат коефициент на интелигентност колкото един охлюв.

— Защо ми казваш това?

— Защото намирам хубавицата отпреди малко за една голяма бяла птица, ако разбираш какво искам да ти кажа.

Мат пое удара с пълно спокойствие, позволявайки си само да отбележи:

— И все пак видя ли чифта…

— Размерът на гърдите не е единственият критерии, за да излизаш с една жена — прекъсна го Елиът. — Ти вече си на тридесет години, мислех, че си минал този първичен период от живота, но сега виждам, че това все още не се е случило.

Мат изобщо не се трогваше:

— Все пак и физиката е важна.

— Да, важна е за това, което си мислиш, а после?

— После какво?

— Ами да си говорите, да се интересувате един от друг, да обменяте възгледи…

Мат повдигна рамене:

— Ако искам да водя беседи, ще ти звънна на тебе. Няма нужда да излизам с Нобелова медалистка за тази работа.

— Ей! Докато си мислеше за телесата на голямата бяла птица, успя да изпуснеш отклонението.

— Изобщо не съм го изпуснал — отвърна Мат с известно притеснение, — ще мина по една пряка отбивка, която ти изобщо не познаваш.

Гореспоменатата пряка отбивка представляваше всъщност удължение на нормалния път с доста километри. Едва десетина минути по-късно те се озоваха в търсения квартал. Елиът пухтеше от нетърпение, но прояви достатъчно деликатност, за да не направи повече никаква забележка.

Едва колата бе спряла пред къщата, и той се втурна към нея, отключи светкавично вратата, качи се на горния етаж, прескачайки по няколко стъпала наведнъж, и се озова на терасата. В този миг го гонеше един-единствен страх: запалката да не е изчезнала.

За щастие това не се бе случило. Тя си беше все там, сложена в края на масичката.

— Ама какво става тук? — попита Мат, съзирайки късчетата стъкло, които покриваха пода. — Да не си се бил с Кинг Конг?

— Ще ти обясня после. А сега трябва да се обадя на един човек.

— Минутка, приятел, не бързаш ли като теле пред майка си? Сега е два през нощта. Сан Франциско не е „градът, който никога не спи“, объркал си се на кое крайбрежие се намираш! В този час повечето нормални хора отдавна са в обятията на чичо Морфей.

— Звъня на полицията, Мат.

Елиът се свърза с централния комисариат, за да попита дали детективът Малдън е на работа тази нощ. Тъй като се оказа, че е улучил, веднага го свързаха с бюрото на следователя.

— Добър вечер, господин Малдън, на телефона е Елиът Купър. Прощавайте, че Ви безпокоя, но имам спешна нужда от Вас. Ще Ви помоля за една голяма услуга.

Очаквайки пристигането на полицията, двамата приятели се върнаха на терасата.

— Не знаех, че имаш приятели сред ченгетата — отбеляза с изненада Мат. — Как се запозна с този елемент?

— Този човек водеше разследването при самоубийството на майка ми — отвърна уклончиво Елиът. — Той много ми помогна навремето и оттогава поддържаме връзка. Ще го видиш, той е много свестен.

Двамата приятели се бяха приближили до масата и внимателно разглеждаха запалката, забравена от самообявилия се за „пътешественик във времето“. Бе сребърен модел „Зипо“, инкрустирана с малки блестящи звездички и с надпис в горната си част: Millenium Edition .

— Странен надпис — отбеляза Елиът.

— Аха — съгласи се Мат, коленичейки, за да я разгледа още по-отблизо. — Изглежда ми, като че тази запалка е била произведена в ограничена серия за отбелязването на нещо…

— … преминаването в третото хилядолетие — завърши мисълта му Елиът, давайки си сметка за важността на това, което току-що бе изрекъл.

— Я остави тия глупости, говориш, каквото ти падне на езика! — реши, изправяйки се, Мат.

Няколко минути по-късно една полицейска кола спря пред къщата и Елиът изтича, за да посрещне детектив Малдън. Той беше полицай от старата школа, един позастаряващ Хъмфри Богарт, с шлифер и филцова шапка, но с телосложението на боксьор. Бе започнал от най-ниското стъпало, изучавайки своя занаят в школата на уличния живот. Откакто преди четиридесет години бе започнал да кръстосва Сан Франциско, градът вече нямаше никакви тайни от него.

Ала възрастният полицай не бе дошъл сам. Той представи на Елиът своя нов колега, детектив Дъглас, млад инспектор, завършил наскоро полицейската школа, специализирал криминология. С грижливо причесани назад коси Дъглас бе самото олицетворение на елегантността: носеше отлично ушит костюм и съвършено пристегната вратовръзка. Дори в два часа през нощта.