Гийом Мюссо - Ще бъдеш ли тук?

Елиът взе на един дъх дървената стълба, която се виеше сред рододендрони, олеандри и бугенвилеи, обслужвайки малките къщички в стил „ар деко“, накацали по хълма. Достигнал до средата, той се спря пред вратата на една доста разхвърляна и неподредена градина. Както всеки път, когато идваше тук, той прескочи оградата и се затича към верандата на дървената къщичка, откъм която се носеше прочувственият припев на Марвин Гей. Понечи да почука на вратата, но тъй като тя се оказа отворена, влезе вътре, без да даде какъвто и да било знак за своето присъствие, изгаряйки от нетърпение да доведе своите грижи и тревоги до знанието на своя приятел.

— Мат, тука ли си? — извика той, прониквайки в хола. — Не можеш да си представиш какво ми се случи…

И тук Елиът застина на място. Върху ниската маса до прозореца той забеляза две чаши шампанско, стърчащи до плато с различни видове макарони. Из помещенията се носеше приятният аромат на индийски тамян. Елиът сбърчи вежди и обходи с поглед помещението, откривайки чифт дамски обувки на високи токчета до камината, сутиен в пастелни тонове, захвърлен върху канапето, и дантелени дамски гащички, покриващи главата на една статуетка. По всичко личеше, Мат не беше сам. Естествено, това бе за предпочитане, защото ако самият той носеше подобно бельо, между тях едва ли би могло да има нещо общо! Елиът тъкмо се канеше да се измъкне, стъпвайки на пръсти, когато…

— Хей, здрасти!

Той се обърна като крадец, хванат на местопрестъплението. Пред него, в Евино облекло, стоеше младата жена, която бяха срещнали по-рано на плажа…

— Мммм… Добър вечер — заекна той, отклонявайки погледа си. — Страшно съжалявам, че…

Положила с фалшива срамежливост едната си ръка върху гърдите, а другата — върху долната част на корема, тя пристъпи с люлееща се походка, пръскайки около себе си съблазън и чувственост.

— Мат не ми беше казал, че и ти ще се включиш в увеселението — каза тя с дяволити нотки в гласа.

— Не, моля Ви… Не искам дори да зная за какво намеквате. Аз просто дойдох за…

— Какво търсиш тук по това време, мога ли да знам? — прекъсна го Мат, който междувременно бе изникнал отнякъде. Цялото му облекло се състоеше в един чаршаф, увит около талията му.

— Аз очевидно преча — констатира Елиът.

— И прозорлив, поне на пръв поглед! Позволи ми все пак да ти представя Тифани, тя е в града, за да участва в конкурса за момиче на Джеймс Бонд.

— Много ми е приятно. Хм… Не Ви подавам ръка, защото виждам, че Вашите са заети.

Тифани му отговори с блестяща усмивка без дори и следа от зъбен камък.

Елиът се обърна към своя приятел:

— Слушай, Мат, имам нужда от помощ…

— Сега, веднага? В този момент? Не може ли да свършим тази работа утре? — разтревожи се младият французин, виждайки как му се изплъзва възможността да прекара нощта с едно прелестно създание.

— Добре, няма проблем, ще ти се обадя утре — съгласи се разочарованият Елиът. — Извинявай, че те обезпокоих.

Той вече бе направил няколко крачки към вратата, когато Мат, разбирайки изведнъж, че за безпокойствието на неговия приятел би трябвало да има важна причина, го хвана за рамото.

— Чакай, старче, разкажи ми какво ти се е случило.

В другия край на хола Тифани бе събрала вещите си и чувствайки се излишна, бе преценила, че е време да си ходи.

— Добре, момчета, оставям ви да се оправите помежду си — заяви тя, приключвайки да се облича. — Щом предпочитате момчешките игрички…

— Не, не, не, не, не! — разтревожи се Мат, опитвайки се да я задържи. — Това изобщо, АМА ИЗОБЩО не е това, което си мислиш! Елиът е мой ПРИЯТЕЛ!

— Не се притеснявай, миличък — увери го тя, напускайки къщата. — В Сан Франциско сме все пак, знам какво е в този град…

Полугол, Мат хукна подир нея през градината, заклевайки се във всички богове, че не е гей, като същевременно се опитваше и да получи номера на телефона й — нещо, което младата жена, ядосана, задето са я изоставили, отказа да му даде. Мат удвои усилията си, но един внезапен порив на вятъра откъм Тихия океан отнесе чаршафа, който му служеше за тога. Гол като червей, той грабна първата попаднала му под ръка саксия с цветя, който се оказа кактус с плоско стъбло, и реши да я използва в качеството на смокиново листо. Със завидно упорство той продължи известно време да подтичва зад Тифани, която въпреки своите остри като игла токчета се носеше по стръмната улица с бързината на млада газела. В един съседен дом светнаха лампите, някъде хлопна капак на прозорец. Събудена от врявата, възрастна дама провря глава през полуоткрехнат прозорец. Забелязвайки възмутената физиономия на своята съседка, Мат тръгна да се оттегля от полесражението, решен по най-бързия начин да се добере до своята крепост. Той почти бе достигнал до входната врата, когато се подхлъзна на последното стъпало на дървената стълба и се просна на площадката, при което бодлите на кактуса се забиха в най-чувствителното място на неговата анатомия.