Гийом Мюссо - Ще бъдеш ли тук?

Ревейки от болка като див звяр, той затвори зад себе си вратата, след което насочи обвинителен пръст към Елиът:

— Надявам се, че наистина имаш ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ВАЖНА ПРИЧИНА да ми погодиш тоя номер!

— На прага съм да полудея, това достатъчно ли е?

— Искаш ли да ми доставиш малко удоволствие: престани да ме гледаш така! И най-вече, не си отваряй устата!

— Нищо не съм казал — увери го Елиът, мъчейки се да прикрие усмивката си.

— Хайде, продължавай — изръмжа Мат, изнасяйки се към своята стая. — Първо ще се облека, а после ще обсъдим твоя проблем.

Елиът се пресели в кухнята и сложи да стопли вода, за да приготви кафе. Въпреки обещанието си той не се въздържа и извика на Мат:

— Искаш ли един съвет? Използвай пинсетката за епилиране!

В малката къщичка на Телеграф хил напрежението бе спаднало с една степен. Мат бе поработил върху своето тяло и сега бе навлякъл джинси и пуловер. Освежен и благоразположен, той се бе разположил на масата в очакване на своя приятел.

— Е, ще ми разкажеш ли какво ти се е случило? — попита го той, наливайки си чаша кафе.

— Той се върна — каза без заобикалки Елиът.

— Чакай да позная: твоя пътник във времето, нали така?

— Да, появи се у дома, на терасата.

Мат се намръщи, отпивайки от предложената му напитка, и сложи две бучки захар в чашата си.

— И все същите ли дивотии разправя?

— Продължава да твърди, че това съм аз, но тридесет години по-възрастен.

— Странно като симптоматика, нали, докторе?

— Прав си, всичко това наистина е смущаващо: той знае страшно много неща за мен. Интимни неща, много лични…

— Може би иска да те шантажира за нещо?

— Дори и това не иска. Твърди, че е тук, за да види още веднъж Илена.

— Във всеки случай, ако срещнеш още веднъж твоя приятел от бъдещето, не забравяй да му поискаш сведения за бъдещите спортни резултати или за движенията на борсовите индекси…

Мат отново направи смешна гримаса при отливането на следващата глътка кафе. Добави още три бучки захар и лъжичка мляко, разбърка ги и довърши изречението си:

— Така де, поне да изкараме някой друг долар покрай тази щуротия.

— Ти май не ми вярваш, а? — разочаровано попита Елиът.

— Напротив, вярвам, че има някакъв тип, който ти досажда, но не, не вярвам, че идва от бъдещето.

— Де да го беше видял как се изпари, просто изчезна… — промълви замислено Елиът.

— Знаеш ли какво? Започваш наистина да ме тревожиш. Припомням ти, че в нашия дует палячото съм аз…

Мат стана, за да изхвърли съдържанието на своята чаша в мивката, мърморейки недоволно:

— Бррр, знаеш ли какво представлява твоето кафе? Претоплена отвара от стара маратонка!

После отново се върна към своята аргументация:

— Редно е да ти припомня, че от двама ни аз съм тоя, дето е малко налудничав и екстравагантен, дето има право да се прави на смахнат и да ръси, където свари, файтонджийски шеги и закачки. Ти обаче си гласът на разума и мъдростта. Затова не обръщай естествения ход на нещата, не сменяй ролите.

— Говориш като източен мъдрец, това обаче не ми пречи да имам твърде лоши предчувствия по отношение на този тип. Той ме плаши и каквото и да казва, не съм сигурен дали ми иска само доброто.

— В такъв случай трябва да го открием и да му смачкаме малко гребена — каза Мат, грабвайки бейзболната бухалка, която се търкаляше на неговото канапе.

— Остави тия работи — въздъхна Елиът. — Този човек е два пъти по-възрастен от нас.

— И как според теб бихме могли да се качим при него?

Елиът се замисли за миг, след което установи:

— Приказките на тази особа са толкова екстравагантни, че са възможни само две обяснения: или е душевно болен…

— Или?

— Или казва истината.

— Ако нямаш нищо против, да се придържаме към първата възможност.

— В такъв случай ще трябва да се обадим във всички болници и психиатрични институции от областта, за да видим дали не им липсва някой пациент.

— Добре, задействаме се още на минутата! — възкликна французинът, грабвайки слушалката на телефона. — Ако този тип съществува, обещавам ти да го намерим.

Елиът отвори остъклените врати на библиотеката, за да потърси телефонния указател. Върху етажерките в качеството на литературни шедьоври гордо стояха няколко специализирани изследвания по лозарство и пълната колекция на Плейбой .

— Известно ли ти е, че в този свят има и други средоточия на интерес, освен жените и виното? — отбеляза Елиът.

— Така ли? — с престорено учудване отвърна Мат. — Защото, колкото и да разсъждавам, не виждам особено кои са те.