Дэвид Игнатиус - Богове на измамата

— Това ни трябва. Това е доказателството на Хари, че Садики е прехвърлил парите за атентата в Инджирлик.

— Със сигурност. Какво друго?

Ферис извади документ върху бланка на ФБР с днешна дата. Беше анализ на пластичния експлозив, използван в Инджирлик, сравнен с експлозивите, използвани при атентатите пред клона на Ейч Ес Би Си и израелското консулство в Истанбул през 2003.

— Хари Мийкър щеше да иска и това. То потвърждава връзката с Ал Кайда.

Хофман се разсмя и взе документа.

— Това ще пощури хората на Сюлейман. Как може да не знаят нищо за човек, който има същите пластични експлозиви, които те са използвали в предишни операции? Как може да са били на тъмно? Освен… освен… ако Сюлейман не ги разиграва. Освен ако Сюлейман не е такъв, какъвто изглежда. Освен ако червей не ги яде отвътре. Няма да знаят какво да мислят!

Ферис се загледа в трета снимка. Надписът гласеше, че това е офис, използван от Будните братя в Аман. Ферис познаваше квартала. Беше близо до офиса на Алис, в старата част на града.

— Какво е това? — попита Хофман.

Ферис продължаваше да се взира в снимката, потънал в размисъл.

— Нямаш нужда от тази — съвсем тихо отвърна той; гласът му едвам се чу. Върна снимката в папката.

— Какъв е проблемът? Не е достатъчно интересна ли?

— Не. Остави я. Няма да имаме никаква полза от нея.

Ферис добави още няколко неща. Откри запис от наблюдение от разузнавателната служба на ОАЕ за движението на Садики в Абу Даби. Хари Мийкър щеше да го е проучил. Добави и разписките от самолетни билети до и от Анкара. Трябваше да ги има в папката. Разполагаше и с доклад от турските власти за влизането и излизането на Садики на 21 декември. Стана спретнато комплектче — доказателство, че Садики е част от важна нова отцепила се клетка на Ал Кайда, която ЦРУ спешно иска да задържи. Взе куфарчето и го вдигна, за да провери колко е тежко.

— Мразя ги тези копелета — заяви Хофман. — Затова ми харесва тази игра. Защото ще ги накара да се самоунищожат. Тръгнат ли нещата от това куфарче нагоре по веригата, всички до един ще започнат да се чудят дали ЦРУ не ръководи големия им водач. Ще посеем семето на съмнението в организацията и после просто ще го оставим да си свърши работата. Ще започнат да се съмняват във всичко. Целият им свят ще се обърне с главата надолу. Това е отровно хапче. Глътнат ли го — мъртви са.

Ферис кимна. Това беше неговата идея. Искаше да повярва в нея, но се тревожеше, че е пропуснал нещо.

— Значи аз съм Хари — каза Ферис и хвана куфарчето. — Разследвам случая с Инджирлик от името на Управлението. Имам всички доказателства. Трябва да докажа, че го е направил Омар Садики. Искам помощта на Сюлейман. Как стигам до Пакистан?

— Ето го маршрута — отвърна Хофман. — Първо, Хари отива до Лондон и Париж да говори със съюзниците. Имаме хора на средно ниво от френските и английските секретни служби, които ще потвърдят легендата му. Ще лети със същия самолет, който вози и трупа. Имаме боклуци за джобовете от Лондон и ще изпрати есемес на приятелката си, за да й каже колко е супер. Когато момчетата от Ал Кайда намерят телефона на Хари, ще им хареса мелодията от „Котките“. Толкова американска. Добавихме я вчера.

— Чудесно. Но кога Хари стига до Пакистан? Всъщност това е от значение.

— Лети до Исламабад от Париж. Отива първо при Службата за вътрешно разузнаване. Приемаме, че в тях има къртица, затова изпращаме човек, който се прави на Хари. Той говори с пакистанците. Но после действа соло.

— Отива да се види с човека си от Ал Кайда във Вазиристан.

— Точно така. Заедно с шефа на базата в Пешавар и шест момчета от спецчастите се качва в планината, за да се срещне най-вероятно с един човек от племето пущу, Аззам, който е работил заедно със Сюлейман, когато той е бил в Афганистан. Наистина се срещнахме с този Аззам, дадохме му пари, опитахме се да го вербуваме като агент за връзка. Не се получи, но лошите не го знаят. И Хари ще занесе съобщението си за Сюлейман, адресирано до „Рауф“, от прихванати разговори разбрахме, че това е кодовото име, което Сюлейман използва с хората си. И писмото… ами, ето го, Сами го написа. Произведение на изкуството.

Хофман му подаде съобщение, написано на арабски върху толкова корава хартия, че можеше да идва само от Америка. Ферис го прочете на глас, превеждаше го на английски:

— „В името на Пророка, мир и благоденствие нему, пращам ти поздрави, Рауф, по нашия добър приятел и брат Аззам. Молим те за помощ във връзка с един йордански брат отцепник, чиято снимка и досие предавам на брат Аззам. Молим те да вземеш необходимите мерки, както в миналото. Мир и благоденствие тебе“.