Дэвид Игнатиус - Богове на измамата

— Да сложим тази снимка. — Хофман показа малка снимка на Омар Садики. Ферис върна писмото до Рауф на шефа си, който закачи снимката с кламер за него и го сложи в металното куфарче, приготвено за Хари Мийкър.

— Няма да кърви — рече Ферис. — Знаеш това, нали? Когато го застрелят в планинското село, няма да кърви.

— Много ясно, че няма да кърви! Той е мъртъв, за бога. Но ще прокапе . Ще се процежда . Правили сме опити. Всичко ще е наред.

— Луди ли сме? — каза Ферис сякаш на себе си.

— Може би, но знаеш ли какво? Когато видят всичко това и се опитат да си представят какво означава, хората на Сюлейман ще полудеят още повече. Хората се изяждат отвътре, когато не знаят кое е истина и кое не е. Кара ги да се чудят дали изобщо вярват в нещо. Голям унищожител е съмнението. Върши работата на Сатаната вместо него.

Ферис кимна. Опита се да не мисли по какъв друг начин може да се окаже вярно твърдението на Хофман.

Вашингтон

Направиха на Хари Мийкър последна проверка, сякаш изстрелваха човешко гюле. Азхар стоеше над трупа със списък в ръка и изброяваше точка по точка, членовете на техническия отдел потвърждаваха отговорите, след което той отмяташе и казваше: „Проверено“. Първа грижа беше телесната температура. Бяха я вдигнали с няколко градуса последната седмица до нивото, на което щяха да го транспортират. Патолозите на ЦРУ препоръчваха постепенно повишаване на телесната температура, за да стигне температурата на въздуха в околната среда няколко часа преди тялото да бъда открито. Направиха различни измервания с хирургически еквивалент на термометър за месо, преди Азхар да каже: „Проверено!“ и да продължи нататък.

Провериха всеки джоб. Хартийки от дъвки от Лондон, Париж и Пакистан. (Хофман беше решил, че Мийкър трябва да има дъвка в устата, когато открият тялото — за по-естествено, — и беше накарал Азхар да я сдъвче предварително.) Малко дребни: две евро, две дебели английски лири и шепа пакистански рупии. Проверено! После самият портфейл: бележки от кредитна карта от бензиностанция на „Ексон“ на Път 123 и от химическо в търговски център „Маклийн“, шофьорска книжка и кредитни карти, надписана снимка на измислената приятелка „Денис“, скъсани билети, кибритчета и презервативи, които допълваха самоличността на Мийкър.

После идваше ред на мобилния телефон: Азхар вече беше запълнил „Получени обаждания“ и „Набрани номера“. Докато правеха последна проверка, реши, че иска да добави три „Пропуснати обаждания“ от Денис. Ако някой проявеше любопитство и набереше номера, щеше да чуе задъхания глас на млада жена: „Здрасти! Аз съм Денис. Оставете ми съобщение или както искате“.

И накрая, дрехите на Хари: вече имаше топло яке; тялото щеше да бъде открито в племенните територии между Пешавар и афганистанската граница в края на декември. Бяха купили яке с кожена подплата, което изглеждаше добре — с изключение на това, че въпреки десетината химически чистения още беше доста ново. Затова Хофман изпрати до целия Минсмийт Парк групов имейл, в който пишеше „Дарение на дрехи“: търсеше използвано обикновено мъжко яке, размер 44, за предпочитане с кожена подплата. Дойдоха две якета: едното изглеждаше по-ново от това, което вече имаха; другото беше излъскано от носене, малко скъсано на ръкава и подплатата беше потъмняла от пот. Хофман го обяви за идеално. Вълнените панталони още вършеха работа, както и бялата риза и планинарските обувки. По време на последната проверка, преди да натоварят Хари Мийкър в хладилния контейнер за последното му пътуване, Хофман забеляза, че панталоните имат ръб.

— Боже господи! — развика се той. — Кой ходи в забравено от бога място с ръб на панталоните, по дяволите?! Какво ви става бе, хора?

Азхар, който се беше подготвил за всичко, имаше парна ютия и бързо махна ръбовете от панталоните на Хари.

От оперативния щаб на Минсмийт Парк, Хофман и екипът му можеха да проследят придвижването на Хари Мийкър. Видяха как самолетът се приземи в Лондон, Париж и накрая в Исламабад. Докато Хари лежеше в сандъка си, истински дегизиран оперативен агент от Близкоизточния отдел слизаше от самолета при всяко спиране и отиваше до местната служба на ЦРУ и после до офисите на приятелските служби, където осведомяваше служебните лица за последните разкрития от атентата в Инджирлик. Кратък материал се появи във „Фигаро“ един ден след посещението в Париж: казваше се, че Съединените щати имали нова информация за Инджирлик, уличаваща отцепническа йорданска клетка на Ал Кайда.