Дэвид Игнатиус - Богове на измамата

Усмивка изгря върху лицето на Ферис, усмивката на Моржа. Почваха. Хофман го хвана за ръка и го поведе по коридора, покрай бюрата на аналитиците и служителите, които манипулираха въображаемите си джихадски уебсайтове и засичаха целите си по света. Стигнаха до две стъклени врати в края на помещението; доколкото Ферис си спомняше, те винаги бяха затворени. Хофман постави пропуска си в скенера на стената, пъхна картата за отключване в процепа и вратата се отвори. Продължи по тъмния коридор и зави надясно, след което отвори още една врата.

Беше леденостудено, буквално. Азхар се появи от мрака, облечен с дебело палто и с ръкавици. Беше тъмно, с изключение на флуоресцентното осветление в ъгъла. Приглушената светлина беше като кристална, сякаш гледаха през малки парченца лед. Ферис последва Хофман към светлината. И там, на масата, видя труп на мъж, вкочанен като парче дърво, бледата кожа покриваше костите на лицето му като парафин. Беше облечен във всекидневни дрехи: панталони с басти и бяла риза.

— Ето го твоето момче — рече Хофман.

Ферис докосна студената восъчна кожа. Беше съвсем мъртъв. Това беше първата му среща с тялото, което беше накарал Хофман да осигури, и имаше странното усещане, че го е убил сам. Замисли се за „Мъжът, който изобщо не съществуваше“, оръфаната британска разузнаваческа книга, която го беше вдъхновила за плана му. Преди шейсет и пет години името на трупа беше майор Уилям Мартин от Кралските военноморски сили и „майорът“ беше изхвърлен на брега в Испания. Беше се получило тогава, но немците бяха по-глупави от Сюлейман.

— Обичам го този човек — рече Хофман и потупа трупа по леденостудената буза. — Той е мой тип действащ агент. Отива, където го пращаш, не ти отговаря. Държи си устата затворена, и то завинаги.

Но Ферис не слушаше шегата. Докато гледаше вкочаненото безжизнено тяло, се чудеше дали ще се получи — дали поредицата огледала, които бяха събрали, щяха да сочат в правилната посока.

Беше прекалено студено да се стои при трупа дълго, затова Хофман и Ферис се оттеглиха в съседната заседателна зала и оставиха Азхар да се погрижи за мъртвеца. Върху заседателната маса имаше отворено метално куфарче, очукано и обезцветено от честа употреба. Към дръжката на куфарчето имаше закачена метална верига с дебела метална гривна от другия край, също като белезници. Отстрани бяха наредени цял куп картонени папки.

— Време е да закачим стръвта — каза Хофман. — Идеята беше твоя, Роджър. Какво искаш да има в куфарчето му? Какво Хари Мийкър, необикновен оперативен агент от ЦРУ, трябва да носи със себе си, когато го застрелват, докато се опитва да установи контакт със свръзка в Ал Кайда? Давай поред.

Ферис затвори очи и се опита да се постави в измисления свят, който толкова здраво се бяха постарали да създадат.

— Носи съобщение за Сюлейман — отвърна Ферис. — Това е детонаторът. Има съобщение от ЦРУ за Сюлейман. Когато другите го видят, ще си помислят, че Сюлейман работи за нас. Подготвил ли си го?

Хофман кимна.

— Съобщение за Сюлейман, което трябва да бъде доставено чрез агент за свръзка в Пакистан.

Ферис продължи:

— Хари би молил Сюлейман да му помогне да се справи с опасна нова заплаха. И тази заплаха е Омар Садики, чието досие Хари сглобява.

— Точно така — отвърна Хофман. — Садики е прекрачил границата. Сюлейман е убивал само европейци, но новият човек убива американци във въздушна база в Турция. Затова Хари се свързва със свръхсекретния си източник в Ал Кайда. Иска Сюлейман да спре новата отцепническа група, която е ръководена от Садики и е извън контрола на Сюлейман.

Ферис удивено поклати глава.

— Само се надявам да повярват, че сме толкова непочтени. И толкова умни.

— Много ясно, че ще повярват. Те ни мислят за Супермен. Затова ни мразят толкова.

— Подготвил ли си документацията?

— Да-ммм… искам да я прегледаш, преди да заредим торпедото.

Ферис прегледа хартиените папки, видя съдържанието им и накрая се върна към една от тях. Издърпа зърниста снимка, на която се виждаше как Садики се среща с Бюлент Фархат в Анкара.

— Тази със сигурност ще я използваме. Това доказва, че Садики се е свързал с човек от Ал Кайда в Турция точно преди Инджирлик. Щом Управлението прави досие на Садики, това трябва да е доказателство номер едно.

— В куфарчето — рече Хофман и я сложи вътре. — Какво друго?

Ферис погледна втора снимка от една по-предишна папка. На нея се виждаше Садики в Абу Даби на среща с адвокат, който в миналото беше участвал в мрежата за предаване на пари на Ал Кайда.