Дэвид Игнатиус - Богове на измамата

— Може би е за добро — рече той. — Тези мюсюлмански групи могат да са опасни.

— Не и тези момчета. Те бяха мили. Садики дори ми даде идеи за проекти.

Ферис поде предпазливо:

— Той е опасен. СОР нямаше да дойде да те види, ако не беше. Повярвай ми. Ще си намериш други спонсори. Има много риба в морето.

Тя се дръпна от топлината на гърдите му и седна изправена на дивана.

— Какво не ми казваш, Роджър? Не лъжи. Да не ме мислиш за глупава? Всеки път, когато се спомене това име, се изнервяш.

— Не ме питай. Има въпроси, на които не мога да ти отговоря. Знаеш го. Забрави, че изобщо съм те питал за Садики. Забрави всичко.

— Кажи ми, Роджър. Ако ме обичаш, ще ми кажеш.

На Ферис му се замая главата. Искаше да се преметне през ръба на всичките си лъжи и да потърси избавление в изповедта. Но знаеше, че не може, и отново се скри в измамата, която щеше да я предпази.

— Съжалявам. Има неща, за които не можем да говорим. Опасно е.

— Какво искаш да кажеш? Как може истината да е опасна? Лъжите са опасни.

Ферис я прегърна. Тя се дръпна, но той опита втори път и тя остави ръката му на рамото си. Той я прегърна нежно, докато тялото й не се отпусна и тя се отказа да задава въпроси или поне изгуби надежда, че ще получи отговори.

— Стой далеч от тази война, Алис. Моля те. Вече е унищожила прекалено много хора. Нищо добро няма да излезе от нея, освен ако не свърши.

Тя отиде до банята и когато се върна, беше по-мълчалива и по-предпазлива. Нещо се беше променило. Ферис го разбра, но не можеше да направи нищо по въпроса. По-късно отвориха подаръците си. Алис му беше купила прекрасна арабска роба, извезана със злато и достойна за принц, и червен тюрбан като на някогашните османски паши. И Ферис й беше купил дрехи — красива рокля на „Ферагамо“, която беше открил в един бутик във „Фор Сизънс“. Но големият подарък остави за последно. Беше малка кутийка и вътре имаше диамантен годежен пръстен.

Когато отвори кутийката и видя какво има в нея, Алис се разплака. Излезе за малко от стаята да се съвземе. Когато се върна, го целуна и му каза, че го обича. После сложи пръстена в кутийката и му го върна.

— Не мога да го приема сега, Роджър. Не и докато не разбера кой си.

Берлин

Повикаха го да се върне в Централата на втория ден на Коледа. Беше прекарал празника с Алис, дълги моменти на мълчание, изречения, които започваха, без да свършат. Какво казва един мъж на една жена, която е отхвърлила предложението му за женитба? Какво казва една жена на един мъж, когато знае, че той я лъже? Как мъжът може да я убеди, че ако отговори на въпросите й, всичко ще стане много по-зле? „Заради добротата не мога да бъда добър“, беше написал Бертолт Брехт. Заради истината Ферис не можеше да говори. Алис се опита да е празнична, докато печеше пуйката, която беше успяла да открие по пазарищата на града; носеше червената си коледна шапка, докато Ферис не я накара да я свали. И тогава Хофман се обади на мобилния, нещо, което не беше правил никога, и каза на Ферис да се прибере колкото е възможно по-бързо. Ферис си тръгна с облекчение. Искаше му се да вярва, че Алис е в по-голяма безопасност, когато него го няма.

Във Вашингтон имаше голям сняг. Колите се плъзгаха по Джордж Вашингтон Паркуей и дори входът на централата на ЦРУ беше заледен. Ферис остави взетата под наем кола на Северния паркинг (който администраторите в Управлението по своя жизнерадостен цветно кодиран начин бяха прекръстили на Зеления паркинг) и си проби път до високотехнологичната миша дупка на Хофман. Сега имаше свой собствен биометричен пропуск, който го пускаше през скритите врати и го спускаше с несъществуващите асансьори до Минсмийт Парк. Шефът беше по-невротичен от обикновено; лицето му беше червено и Ферис първо си помисли, че е прекалил с пиенето по коледните празници, но всъщност беше напомпан от нещо друго.

— Хо-хо-хо — рече Хофман. — Весела Коледа!

— Много весело — отвърна Ферис, уморен от дългия полет и часовата разлика. — Дано да си струва.

— Струва? Ще кажа следното: „Тук Моржа каза бавно: — Време дойде да поговорим за неща, като: обуща, червен восък, параходи, за зеле и царе, защо морето е горещо — вряло и имат ли прасетата криле“. 61 61 Превод Ст. Гечев. Да цитирам Луис Карол.

О, боже, шефът беше побеснял като куче!

— За да бъда точен — продължи Хофман, — цитирам „Алиса в огледалния свят“ и ние се каним да влезем през огледалото, приятелю мой. Заедно с нашия водач господин Хари Мийкър.