Дэвид Игнатиус - Богове на измамата

Хората на Аззам нямаше откъде да знаят, че първоначалният изстрел е дошъл от втория отряд на спецчастите зад джиповете. Скритите американци бяха държали охранителите на мушка през цялото време. Един от тях беше въоръжен с АК–47 и съсредоточи огъня си върху ленд ровъра, като даде няколко откоса от страната на Хари Мийкър, за да е сигурен, че той ще бъде улучен. Тялото на Аззам се мяташе бясно в ленд ровъра, докато куршумите го разкъсваха. Това също беше част от плана. Искаха Аззам мъртъв, за да може документите в куфарчето на Хари Мийкър да бъдат единственото обяснение на случилото се. Тялото на Хари не подскачаше и не прокърви много. Но наистина пусна няколко капки.

Смайт и другите два джипа се изтеглиха под обстрела към главния път; хората от секретния отряд бързо се измъкнаха обратно нагоре по чукарите, където ги чакаха техните джипове. На тръгване оставиха спомен от сражението: американски труп, пристигнал от Пакистан преди няколко дни. Местните момчета щяха да се чувстват по-добре, ако си мислят, че при престрелката са убили и американски войник. Още един убит щеше да намали вероятността онзи, който анализира по-късно събитията, да се съмнява в автентичността на труповете.

Смайт и двата му джипа се изнесоха с рев от селото. Бойни хеликоптери пристигнаха след няколко часа, уж за да евакуират мъртвото тяло от ленд ровъра — заедно с всички деликатни документи, които вероятно бе носил „убитият“. Кацнаха на празното място насред селото, отцепиха периметъра около ленд ровъра и претърсваха колата в продължение на двайсет минути. Но дотогава Хари Мийкър вече беше изчезнал. Трупът и куфарчето бяха отнесени в планините от хората на Ал Кайда, както предвиждаше Хофман. След няколко часа някои от доверените помощници от организацията щяха да разбият металното куфарче и да се помъчат да навържат съдържанието му. След което щяха да започнат да се чудят.

По-късно през деня военните доклади потвърдиха засадата на американските сили и съобщиха, че един американски войник е бил убит. Не беше споменато нищо за втори американец в цивилни дрехи, застрелян в колата си, докато се срещал с местен племенен вожд от външните кръгове на Ал Кайда. Но този доклад не беше нужно да се разпространява. До вечерта за срещата на Аззам с американеца се говореше във всяко село в пограничния район и открито се шушукаше, че Аззам сигурно е работил за ЦРУ. Кукичката беше глътната.

Хофман знаеше, че планът действа. Прихванаха разговори по мобилни телефони и интернет връзки. Хората на Сюлейман се мъчеха да разберат това, което бяха открили, но бяха прекалено ниско в йерархията, за да взимат решения. Старшите оперативни шефове в Ал Кайда трябваше да решат какво да правят. Службата за вътрешно разузнаване залови куриер на път за Карачи. Съобщението беше спешно свикване на съвет, събиране на улема по толкова сериозен въпрос, че можеше да изисква решение от самия халиф. Агенцията за национална сигурност започна да засича гласове, които не беше чувала от години. Членовете на мрежата бяха принудени да нарушат обичайната си оперативна безопасност. Най-лошото, което можеше да се случи, се случваше на тях.

Късметът е резултат от добро планиране. Хофман се беше погрижил доста за последното и започваше да получава малко повече от първото. Гласовите отпечатъци от прихванат разговор по мобилен телефон от Виена показваха глас, който приличаше на един от най-издирваните хора в списъците за наблюдение на Управлението. Имаше бръждене по линията, но внимателният технически преглед показваше, че това е гласът на родения в Сирия функционер от Хама Карим ал Шамс, приел кодовото име „Сюлейман“. Главният плановик изплуваше. Значението на обаждането трудно можеше да се разбере, защото говореха на закодиран език, но Сюлейман споменаваше за мъченичеството на Хюсеин, който бил погубен коварно от завистниците си. Аналитиците на Хофман мислеха, че са разгадали същността на казаното от Сюлейман: станал е жертва на номер.

С помощта на Агенцията за национална сигурност австрийската полиция получи евентуалния радиус, от който беше направено телефонното обаждане. Полицаите заградиха района и претърсиха няколко жилищни сгради. Малко преди изгрев-слънце откриха телефона, но мъжът, който го беше използвал, беше избягал.

Ферис искаше да се върне в Аман, за да прекара новогодишната вечер с Алис, но Хофман го помоли да остане още един ден. Искаше празненство. Проблемът беше, че гуляйджиите, които знаеха тайната, бяха до един, част от Минсмийт Парк. Самият факт, че работеха заедно, беше тайна. Затова Хофман реши да доведе Нова година при тях. Внесе тайно в офиса алкохол и храна. Направи от аналитиците бармани, а за диджей избра един оперативен агент, който винаги беше мечтал да стане хип-хоп певец. Ферис опита да се отпусне от музиката и питието. Дори танцува с една пияна млада жена, която работеше за Азхар и се плъзгаше нагоре-надолу по тялото му, сякаш беше пилон в стриптийзбар.