Том Клэнси - Безпощадно

— Преди две нощи сте били в компанията на млада дама на име Памела Маден.

— Да.

Когато сестра О’Тул влезе със сутрешните лекарства, очите на Кели бяха затворени. Присъствието на другите двама мъже в стаята я изненада и тя остана до вратата, без да знае дали трябва да влиза или не.

— Господин Кели, вчера сутринта открихме тялото на млада жена, която отговоря на описанието на госпожица Маден.

Дъглас бръкна в джоба на сакото си.

— Не! — извика Роузън и стана от стола си.

— Това тя ли е? — попита Дъглас и натика снимката пред лицето на Кели, като се надяваше, че правилната му граматика ще намали силата на удара.

— По дяволите!

Хирургът обърна ченгето към себе си и го блъсна в стената. Снимката падна върху гърдите на пациента.

Очите на Кели се разшириха от ужас. Тялото му направи опит да се вдигне. После се свлече с побеляло от усилието лице. Двамата мъже в стаята бяха с гръб към него, но сестрата и за миг не бе отделила поглед от пациента си.

— Виж, док, аз… — започна Дъглас.

— Веднага се омитай от болницата ми! — изкрещя Роузън. — Знаеш ли, че можеш да убиеш някого с такъв шок! Защо не ми каза…

— Но той трябваше да я идентифицира…

— И аз можех да го направя!

О’Тул чуваше крясъците на двамата мъже, които се дракаха като деца, но вниманието й бе насочено към Джон Кели. Освен това тя все още държеше лекарствата в ръка. Санди се опита да махне снимката от погледа на Кели, но собственият й поглед бе първо грабнат, а после отблъснат от изображението. Кели протегна ръка, взе снимката и я приближи на около двадесет сантиметра от ужасените си очи. Сега сестрата се загледа в лицето на пациента. Тя за момент се стресна от видяното, но след секунда чертите на Кели се отпуснаха и той проговори:

— Няма нищо, Сам. Това му е работата.

Кели погледна към снимката за последен път. После затвори очи и я подаде на сестрата.

И всички отново се успокоиха. Освен сестра О’Тул. Тя изчака пациента да изпие лекарствата си и се запъти към спокойствието на коридора.

Сандра О’Тул се върна в стаята на медицинските сестри със спомена за онова, което бе видяла само тя. Отначало лицето на Кели толкова пребледня, че тя се изплаши да не е изпаднал в шок. После врявата зад нея, докато се приближаваше към пациента си… и тогава? Нещо се случи. Лицето на Кели се преобрази. Бе само за миг. Сякаш някой отвори пред нея врата към друг свят, който тя никога не си бе представяла. Нещо много старо, диво и грозно. Очите не бяха разширени, а вперени в точка, която остана невидима за нея. Изражението му не беше на шокиран, а на побеснял човек. Ръцете му за кратко се свиха в треперещи каменни юмруци. И после лицето му отново се измени. Осъзнаването измести сляпата, убийствена омраза и Кели придоби най-ужасното изражение, което О’Тул някога бе съзирала. И внезапно вратата се затръшна. Кели затвори очи и когато отново ги отвори, лицето му бе неестествено спокойно. Санди разбра, че всичко бе продължило не повече от четири секунди. През това време Роузън и Дъглас се боричкаха до стената. Кели бе изминал пътя от ужас през омраза до осъзнаване и прикриване на чувствата си. Но състоянието между разбирането и укриването бе най-страшното от всичко.

Какво бе изписано на лицето на този човек? Намирането на отговора й отне само миг. Тя бе видяла смъртта. Обуздана. Планирана. Подчинена.

Но все пак смърт, оживяла в съзнанието на един човек.

— Не обичам да правя подобни неща, господин Кели — каза Дъглас в болничната стая, докато оправяше сакото си. Детективът и хирургът си размениха враждебни погледи.

— Добре ли си, Джон?

Роузън го огледа и измери пулса му, като с изненада установи, че е почти нормален.

— Да — кимна Кели. После се обърна към детектива: — Тя е. Това е Пам.

— Съжалявам. Наистина съжалявам — каза с неподправена искреност Дъглас, — но тук няма лесни начини. Никога не е имало. Каквото и да се е случило, то вече е минало. Нашата работа е да се опитаме да намерим виновните. За това обаче ни е необходима помощта ви.

— Добре — каза равно Кели. — Къде е Франк? Защо не е тук?

— Не може да се намеси в разследването — отвърна сержант Дъглас и погледна хирурга. — Той ви познава, а личните чувства в едно криминално разследване не са за препоръчване. — Това не беше много вярно (всъщност въобще не беше вярно), но вършеше работа. — Видяхте ли хората, които…

Кели поклати глава. Той заговори шепнешком, без да вдига поглед от пода:

— Не. Гледах на другата страна. Тя каза нещо, но аз не обърнах внимание. Когато Пам ги видя, първо се извъртях надясно, а после започнах да се обръщам наляво. Така и не успях.