Том Клэнси: Безпощадно

Една книга никога не се получава без помощ:

Бил, Даръл и Пат за „професионалните“ съвети;

К. Дж. Крейг, Кърт, Джери и Стив за още от същото;

Ръсел за неочакваната експертиза.

И за още ex post facto 4 4 Дошла впоследствие (лат.). — Б.пр. неоценима помощ:

Дж. Р. и Уейн за намирането й;

Шели, за работата;

Крейг, Кърт, Джери, Стив П., Стив Р. и Виктор за усилията им да ми помогнат да разбера.

Ноември

„Камила“ бе или най-мощният ураган в света, или пък най-голямото торнадо в историята. „Добре си е поиграла с нефтената сонда“ — помисли си Кели и нарами кислородната бутилка за последно гмуркане в залива. Надстройката бе разрушена, а четирите огромни подпори — разклатени и изкривени. Сега съоръжението приличаше на стара играчка, с която са се забавлявали великани. Кранът бе свалил всичко, годно за употреба, и сега то лежеше върху шлепа, който водолазите използваха за база. „Оголеният железен скелет скоро ще се превърне в място за игра на рибата“ — си мислеше Кели, докато слизаше по стълбичката към водата. С него щяха да се гмурнат още двама водолази, но операцията ръководеше той. Тримата се подготвяха за работа, а лодката, грижеща се за безопасността на операцията, обикаляше нервно в кръг, за да държи местните рибари на разстояние. През следващите няколко часа рибата щеше да избяга от това място и риболовците нямаха работа тук, но подобни събития винаги събуждаха любопитство. „И с основание“ — каза си с усмивка Кели и цамбурна във водата.

Долу бе сумрачно, но въпреки това — уютно. Слънчевата светлина проникваше през набраздената от вълнички повърхност и лъчите си играеха около краката на платформата. Това подобряваше видимостта. Блокчетата експлозив C4 бяха вързани здраво за стоманата. Кели трябваше да провери всяко едно от тях и започна с онези, които се намираха на три метра от дъното. Приключи бързо, защото нито той, нито колегите му искаха да се задържат дълго под водата. Другите двама свързваха блокчетата едно с друго. Те бяха местни хора с богат опит в подводната работа с взрив, тренирани почти колкото Кели. Той провери работата им, а те — неговата, защото само взаимното подсигуряване и предпазливостта гарантираше успех в тази професия. За двадесет минути долният пръстен от експлозиви бе готов и тримата водолази бавно се изкачиха до горния, който бе на три метра под повърхността. Тук операцията бе повторена също толкова бавно и внимателно. При работа с взрив никой не бърза и не поема излишен риск.

Полковник Робин Захариас се съсредоточи над задачата си. Зад хълма имаше зенитна ракетна установка SA-2. Тя вече бе изстреляла три ракети в търсене на изтребителите бомбардировачи, които Захариас трябваше да охранява. Зад него в кабината на F-105G „Тъндърчийф“ седеше подполковник Джеф Тайт, специалист по обезвреждането на отбранителни съоръжения. Двамата мъже имаха принос в създаването на доктрината, която прилагаха в момента. Захариас направляваше своя изтребител „Дива невестулка“, без да се опитва да се прикрива. Напротив, той се стремеше да предизвика изстрелването на ракета, след което да се гмурне под нея и да скъси разстоянието до установката. Това бе зловеща и смъртоносна игра, в която нямаше ловец и плячка. Лице в лице се изправяха двама ловци — единият малък, пъргав и крехък, а другият огромен, неподвижен и добре укрепен. Тази установка бе създала доста главоболия на хората от авиационното му крило. Врагът явно умееше добре да си служи с радара и знаеше кога точно да го включи и изключи. Но който и да беше малкият негодник, той вече бе успял да свали две „невестулки“ от крилото на Робин предната седмица. Така че когато пристигна заповед за повторна атака срещу установката, полковникът реши сам да се заеме със задачата. В крайна сметка специалността му бе точно това: откриване, проникване и унищожаване на противовъздушна отбрана — една бърза триизмерна игра, в която наградата бе оцеляването.