Том Клэнси - Безпощадно

„И за какво, по дяволите, го правиш?“ Кели дръпна ръката си и недоволно поклати глава. Но все пак продължи да поглежда в огледалото, като се залъгваше, че следи движението.

Кеят гъмжеше от хора. Причина, разбира се бяха трите почивни дни. Колите се щураха напред-назад по-бързо от разумното за разбитата настилка на малкия паркинг. Всеки шофьор се стремеше да избегне петъчното задръстване, виновник за което бе и самият той. Тук обаче скаутът вече навлезе в свои води. Добрата видимост даваше на Кели предимство при маневрирането. Той спря до „Спрингър“ на същото място, от което бе потеглил преди шест часа. Когато вдигна прозорците на колата и я заключи, почувства облекчение. Приключенията му по магистралата бяха свършили и сигурността на водата, по която не оставаха следи, го зовеше.

„Спрингър“ беше петнадесетметрова дизелова моторна яхта, правена по поръчка, но доста близка по параметри до „Пийсмейкър кохо“. Не беше от най-красивите, но разполагаше с две прилично големи каюти, а салонът помежду им лесно можеше да се превърне в трета. Дизелите й бяха големи, но не твърде мощни, защото Кели предпочиташе голям и удобен мотор пред малък и претоварен. Яхтата разполагаше с първокласен морски радар, всякаква свързочна апаратура, разрешена за използване, и навигационни уреди, каквито обикновено притежаваха само големите кораби. Фибростъклото на корпуса блестеше от чистота, а по хромираните части нямаше и следа от ръжда, въпреки че Кели нарочно не ги лъскаше с пастата, използвана от болшинството яхтсмени. „Спрингър“ бе работна яхта или поне трябваше да бъде такава.

Кели и спътницата му слязоха от колата. Той отвори багажника и започна да пренася пакетите с продукти на борда. Младата дама имаше благоразумието да не му се пречка.

— Хей, Кели! — подвикна един глас от мостика.

— Да, Ед, какво има?

— Измервателният ти уред е зле. Четките на генератора бяха малко поизносени и ги смених. Но мисля, че е измервателният уред. Смених и него.

Ед Мърдок, главният механик на кея, заслиза надолу и тогава забеляза момичето. От изненада той се спъна в последното стъпало и едва не се просна по очи на кея. Погледът му пробягна преценяващо по жената и явно хареса гледката.

— Нещо друго? — попита многозначително Кели.

— Напълних резервоара. Машината е топла — отвърна Мърдок и отново се обърна към клиента си: — Всичко е вписано в сметката ти.

— Добре, Ед, благодаря.

— Чип ми каза да ти предам, че още някой се заинтересувал от яхтата. В случай че решиш да я продадеш…

— Няма да стане, Ед — отряза го Кели.

— Прекрасна е — каза Мърдок, вдигна инструментите си и тръгна, доволен, че с един куршум е успял да улучи два заека.

Кели схвана думите му едва след няколко секунди. Той изръмжа леко учудено и остави последните пакети с покупки в салона.

— Аз какво да правя? — обади се момичето.

Тя просто стоеше на едно място и на Кели му се стори, че леко потръпва, но се стреми да не й личи.

— Седни ей там — отвърна той. — След няколко минути съм готов.

— Добре.

Момичето се усмихна ослепително, сякаш знаеше какво е едно от нещата, липсващи на Кели.

Той се запъти към каютата си на кърмата. Добре, че поне поддържаше яхтата чиста. Предната каюта също бе подредена и след миг Кели се гледаше в огледалото и питаше:

— Така, а сега какво, на майната си, ще правиш?

Отговор в момента нямаше, но здравият разум подсказваше да изкара яхтата си от пристана. Две минути по-късно Кели влезе в салона. След като се убеди, че пакетите с храна са стабилно закрепени, той се качи на палубата.

— Аз, ъъъ, забравих да те питам нещо… — започна Кели.

— Пам — отвърна тя и протегна ръка. — А ти?

— Кели — каза Джон, обзет още веднъж от онова безтегловно състояние.

— Къде отиваме, господин Кели?

— Само Кели — поправи я той, като се стремеше да не звучи фамилиарно.

Пам кимна и отново се усмихна.

— Накъде, Кели?

— Имам един малък остров на около тридесет…

— Имаш остров? — попита тя с разширени от учудване очи.

— Точно така.

Всъщност Кели го държеше само под наем, но вече така бе свикнал с мисълта, че тя не му правеше впечатление.

— Да вървим! — заяви ентусиазирано Пам и хвърли поглед към брега.

Кели шумно се разсмя.

— Добре, да тръгваме!

Той натисна бутона и запали първо двигателя на десния, а след това и на левия борд. И двете големи детройтски дизелови машини веднага заработиха. Кели провери уредите. Всичко изглеждаше в ред.