Том Клэнси - Безпощадно

— Ще се оправиш. Как е рамото?

— Нищо му няма, Сам — отвърна все още немощно Кели. — Много ли бях зле?

— Простреляли са те с пушка, но… беше ли затворил прозореца на колата?

— Да — отвърна Кели и си спомни за дъжда.

— Това е едно от нещата, които те е спасило. Мускулите на рамото са в доста окаяно положение, едва не си умрял от загуба на кръв, но няма да имаш трайни увреждания, ако не се смятат белезите. Лично се заех с операцията.

Кели вдигна поглед.

— Благодаря, Сам. Не ме боли толкова много… Последния път, когато…

— Спокойно, Джон — нареди меко Роузън и се наведе да погледне врата му. Трябваше да поиска да направят нови рентгенови снимки, за да е сигурен, че не е пропуснал нещо важно в близост до гръбначния стълб. — Болката от операцията ще се появи съвсем скоро. Запази героизма си за друг път. Тук не раздаваме награди за това.

— Тъй вярно. Моля те, обади се по другите болници за Пам — каза Кели с надежда в гласа, макар и той да знаеше, че е безсмислено.

Двама униформени полицаи през цялото време бяха чакали излизането на Кели от упойката. След няколко минути Роузън вкара по-възрастния в стаята. Разпитът бе съвсем кратък, защото Сам не разреши повече. След като потвърдиха самоличността на Джон, те го попитаха за Пам. Вече разполагаха с описанието й, дадено им от лекаря, но не знаеха фамилията, която Кели им каза. Офицерът се заинтересува от срещата им с лейтенант Алън и след няколко минути напусна, защото Джон видимо отпадаше. „Преживеният шок и болките от операцията ще му пречат да мисли трезво“ — бе казал Роузън.

— И кое е момичето? — попита по-старшият полицай.

— Допреди минута дори не знаех фамилията й — отвърна Роузън и се настани в стола в кабинета си. Той бе замаян от недоспиването и това се отразяваше на говора му. — Когато я срещнахме, вземаше наркотици… Предполагам, че двамата с Кели са живеели заедно. Помогнахме й да ги откаже.

— Кои сте вие?

— Аз и жена ми Сара. Тя е фармаколог. Можете да разговаряте и с нея, ако желаете.

— Ще разговаряме — увери го полицаят. — А нещо повече за господин Кели?

— Служил е във флота. Ветеран от Виетнам.

— Имате ли основания да смятате, че и той взема наркотици?

— Никакви — отвърна Роузън, а в тона му прозвучаха остри нотки. — Физическото му състояние е твърде добро за това. Освен това видях реакцията му, когато открихме, че Пам взима наркотици. Наложи се да го успокоявам. Определено не е пристрастен. Аз съм лекар и щях да забележа.

Двамата полицаи не бяха много впечатлени от думите му, но се преклониха пред логиката на ситуацията. „Детективите доста ще си поиграят“ — помисли си по-старшият полицай. Това, което на пръв поглед изглеждаше обикновен грабеж, се превръщаше поне в отвличане. Прекрасни новини.

— И какво е правел в тази част на града?

— Не знам — призна Сам. — Кой е лейтенант Алън?

— Работи в западния участък, отдел „Убийства“ — обясни ченгето.

— Интересно как са си уредили среща.

— За това ще питаме лейтенанта, сър.

— Нападението с цел грабеж ли е било?

— Вероятно. Поне така изглежда. Намерихме портфейла му на около стотина метра. Вътре нямаше нито пари, нито кредитни карти. Само шофьорската му книжка. Освен това в колата открихме пистолет. Нападателите явно са го пропуснали. Между другото това е незаконно — забеляза полицаят.

В стаята влезе друг офицер.

— Отново проверих името. Знаех си, че съм го чувал и преди. Вършил е услуга на лейтенант Алън. Спомняш ли си за случая „Гудинг“ миналата година?

По-старшият вдигна глава от бележките си.

— Разбира се! Той е човекът, който намери оръжието, нали?

— Точно така. После му възложиха обучението на водолазите ни.

— Това обаче все още не обяснява какво е правил в тази част на града — забеляза ченгето.

— Вярно — съгласи се колегата му. — Но ми е трудно да повярвам, че е в престъпния свят.

Другият полицай поклати глава.

— С него е имало и момиче. То липсва.

— Отвличане? Какво знаем за нея?

— Само името. Памела Маден. Двадесетгодишна, бивша наркоманка, изчезнала. Разполагаме още с господин Кели, колата му и нищо друго. Няма гилзи, няма свидетели. Едно по всяка вероятност изчезнало момиче, чието описание съвпада с това на хиляди други. Обир и отвличане.

В крайна сметка случаят не бе толкова необичаен. Разследванията винаги започваха със съвсем оскъдни данни. Във всеки случай двамата униформени полицаи знаеха, че детективите незабавно ще се заемат със случая.