Том Клэнси - Безпощадно

Тогава Кели направи нещо неочаквано. Ореза го забеляза пръв и очите му прецениха разстоянието веднъж, два, три пъти, всеки път с незадоволителен отговор. Португалеца бързо посегна към радиото си.

— Не го прави! — извика старшината на „служебната“ честота.

— Какво? — попита бързо Томлисън.

„Не го прави!“ — изкрещя разсъдъкът на Португалеца, внезапно останал сам в един много малък свят. Той отгатна мислите на Кели и съзнанието му запротестира срещу тях. Нещата не трябваше да свършват така. Подобен край бе недостоен.

Кели обърна руля вдясно, за да улови вълната от носа на контейнеровоза. Когато моментът настъпи, той зави. Радиото избръмча. Кели чу гласа на Португалеца и се усмихна. Той бе добър човек. Без хора като него животът щеше да бъде самотен.

Внезапният остър завой наклони „Спрингър“ вдясно. За това помогна и малката вълна, образувана от носа на контейнеровоза. Кели продължи да държи руля с дясната му ръка, а ляната се пресегна за кислородната бутилка и закачените за нея тежести. „За бога — помисли си Джон, докато «Спрингър» се накланяше опасно към десния си борд. — Не проверих дълбочината. Ами ако не е достатъчно дълбоко… о, Боже… о, Пам…“

Яхтата рязко изви вдясно. Ореза наблюдаваше само от стотина метра, но бе толкова безпомощен, сякаш се намираше на хиляда километра. Съзнанието му изпревари действителността: силно наклонена надясно, яхтата се изкачи върху вълната, образувана от носа на кораба, пресече пътя му, преобърна се и белият й корпус изчезна под носа на големия търговски кораб…

Това не беше достойна смърт за един моряк.

„41Б“ изключи машините си и силно се заклати от вълните, образувани от близкия кораб. Контейнеровозът също веднага спря, но това му отне цели две минути. Ореза и хората му вече плаваха из останките на яхтата. Мощните фенери на катера светнаха, за да разпръснат падащия мрак.

— Брегова охрана четири-едно, брегова охрана четири-едно, говори една военноморска яхта. Можем ли да ви помогнем с нещо?

— Няколко допълнителни чифта очи няма да ни навредят. Кой е на борда?

— Двама адмирали. Аз съм от военновъздушните сили, ако това може да ви помогне.

— Помощта ви е добре дошла, сър.

Все още бе жив. Фактът изненада Кели не по-малко, отколкото щеше да изненада Ореза. Водата бе достатъчно дълбока и Джон и кислородната бутилка достигнаха дъното след около двадесет и пет метра. Той се пребори с вълнението, предизвикано от големия кораб на повърхността, и сложи бутилката на гърба си. Кели заплува, за да избегне контейнеровоза и останките от онова, което само допреди секунди представляваше скъпа яхта. Трябваше да изминат още две-три минути, за да може Джон напълно да приеме факта, че е преживял този процес с ордалии. Той се чудеше колко ли луд трябва да е бил, за да рискува живота си по този начин, но за пръв път бе усетил нужда да го повери в ръцете на нещо по-силно от него. Джон се бе подготвил за всякакви последици, но тази сила го бе пожалила. На изток от него вече се виждаше корпусът на катера на бреговата охрана… на запад плаваше някаква яхта. Кели откачи четири от тежестите, вързани за бутилката, и заплува към нея по гръб.

Главата му се показа на повърхността точно зад яхтата и достатъчно близо, за да прочете името й. Кели отново се гмурна. След минута вече бе до западния борд на деветметровата яхта.

— Хей?

— Ти ли си, за бога? — попита Максуел.

— Така мисля. — „Е, не съвсем.“ Кели протегна ръка.

Доайенът на военноморската авиация изтегли ожуленото тяло при себе си и го вкара в каютата.

— Четири-едно, тук е военноморската яхта западно от вас… Положението съвсем не е розово, приятелю.

— Страхувам се, че имате право. Ако искате, можете да тръгвате. Ние ще поостанем — каза Ореза.

Много мило от тяхна страна, че бяха кръстосвали залива с него в продължение на три часа. И то двама адмирали. Дори умееха да карат яхтата си доста прилично. При други обстоятелства Португалеца сигурно би се пошегувал, но не и сега. Ореза и катерът му щяха да продължат търсенето цяла нощ, за да намерят само отломки.

Вестниците вдигнаха голям шум, но историите в тях бяха доста преиначени. Лейтенант Марк Шарън — в административен отпуск — в извънработно време се бе натъкнал на лаборатория за наркотици. В завързалата се престрелка убил двама големи наркотрафиканти и изгубил живота си. Случайното бягство на трите момичета бе помогнало за идентифицирането на един от наркотрафикантите като жесток и опасен убиец. Последното обясняваше героичния ореол на Шарън. С това приключила серия случаи — факт, от който полицията не можеше да бъде недоволна. На шеста страница бе публикуван невзрачен материал за някакъв морски инцидент.