Том Клэнси - Безпощадно

Но някой бе хвърлил запалена клечка кибрит в тази взривоопасна смес. Информацията, с която Шарън разполагаше, водеше само в една посока, но не стигаше достатъчно далеч. Значи трябваше да събере още, нали? Лейтенантът се замисли за момент и вдигна слушалката. Трябваха му три опита, за да попадне на нужния номер.

— Щатска полиция.

— Обажда се лейтенант Шарън от балтиморската полиция. Опитвам се да се свържа с капитан Джой.

— Имате късмет. Той току-що се върна. Изчакайте.

Следващият глас прозвуча уморено:

— Капитан Джой.

— Здравейте, обажда се лейтенант Марк Шарън от градската полиция. Работя в отдел „Наркотици“. Чух, че сте попаднали на нещо голямо.

— Може и така да се каже.

Шарън чу как човекът уморено и доволно се отпуска в стола си.

— Можете ли да ми опишете ситуацията с няколко думи? Вероятно ще успея да ви бъда полезен с нещо.

— Откъде знаете за случая?

— Обади ми се морякът от бреговата охрана, който ви е закарал дотам — Ореза. Работили сме заедно по два случая. Спомняте ли си за огромното количество марихуана, заловено в една ферма в областта Талбът?

— Вие ли сте го свършили? Мислех си, че е работа на бреговата охрана.

— Наложи се да постъпим така, за да осигуря безопасността на информатора си. Ако искате, можете да им се обадите и те ще потвърдят думите ми. Веднага ще ви дам телефонния им номер. Шеф на станцията е Пол Инглиш.

— Добре, Шарън, печелиш.

— През май прекарах едно денонощие с тях в търсене на човек, който ни се изплъзна. Така и не успяхме да го открием. Нито него, нито лодката му. Ореза твърди…

— Оглозганият от раците скелет — прошепна Джой. — Някой го е потопил на дъното. Изглежда, е постоял там известно време. Можете ли да ми кажете нещо за него?

— Името му вероятно е Анджело Ворано. Живееше в града. Беше дребен пласьор, който се опитваше да се намърда при едрите риби.

Шарън го описа.

— Височината е същата, но ще трябва да проверим зъбите, за да сме сигурни. Добре, помощта си я бива, лейтенант. С какво мога да ви бъда полезен?

— Какво можете да ми кажете? — В продължение на няколко минути Шарън не преставаше да си записва. — А какво ще правите с Ксанта?

— Засега я държим като свидетел с одобрението на адвоката й, разбира се. Ще се погрижим за нея. Изглежда, че си имаме работа с доста жестоки хора.

— Сигурно е така — отвърна Шарън. — Добре, ще видя какво още мога да науча.

— Благодаря за помощта.

— Божичко — възкликна Шарън, след като остави слушалката.

„Бяло момче… голяма бяла яхта.“ Бърт и двамата новаци, явно изпратени от Тони — застреляни в тила. Убийствата в стил „Екзекуция“ все още не бяха излезли на мода в бизнеса с наркотици. Самото хладнокръвие на деянието накара Шарън да настръхне. Но в крайна сметка тук ставаше въпрос не толкова за хладнокръвие, колкото за ефикасност. Също както и пласьорите. Също както и случая, разследван от Том и Ем, за който те искаха да говорят с Кели. Кели бе бял, имаше голяма бяла яхта и не живееше далеч от лабораторията. Твърде много, за да е просто съвпадение.

Единствената добра новина бе, че можеше спокойно да се обади на Хенри. Лейтенантът знаеше всички телефонни постове, подслушвани във връзка с наркотрафик, но телефонът на Тъкър не бе между тях.

— Да?

— Бърт и приятелите му са мъртви — съобщи Шарън.

— Какво е пък това? — попита вече разбуденият глас.

— Чу ме добре. Щатската полиция в Съмърсет ги е открила. Останките на Анджело също са при тях. Лабораторията вече я няма, Хенри. Наркотиците — също. Ксанта е арестувана.

Шарън изпитваше и някакво неясно удоволствие от думите си. Полицаят в него все още бе достатъчно жив, за да не скърби от провала на една незаконна операция.

— Какво, на майната си, става? — извика гласът отсреща.

— Мисля, че имам отговор на въпроса ти. Трябва да се видим.

Преди да се върне в апартамента си, Кели още веднъж мина покрай избраното за позиция място. Хубавата вечеря му бе подействала добре, но все пак се чувстваше изморен. Следобедният сън все още му даваше сили да продължи дългия си ден, но Джон караше фолксвагена главно за да уталожи гнева си. В това отношение шофирането често му помагаше. Вече бе видял човека. Онзи, който бе довършил Пам с връзка за обувки. Мястото тук бе удобно, за да се погрижи за него. Кели никога не бе убивал човек с голи ръце, но сега знаеше, че може да го направи. В продължение на доста време различни специалисти в Коронадо, Калифорния, го бяха учили на това изкуство. Сега само с един поглед в съзнанието на Кели се появяваше нещо като схема — това място за този ход, онова — за другия. Джон вече знаеше, че си струва. Струваше си опасността и последствията… Но това не означаваше, че трябва да ги пренебрегва. Също както и рискуването на живота не значеше пълно отказване от него. Медалът имаше и друга страна.