Том Клэнси - Безпощадно

— Името му е Джой, сър. От областта Съмърсет. Познавате ли го?

— Не.

— А, има и още нещо — спомни си Ореза.

— Какво? — попита Шарън, който бясно си водеше бележки.

— Познавате ли лейтенант Райън?

— Да, работим в един участък.

— Той искаше да потърся един човек на име Кели. А, да! Вие сте го виждали, помните ли?

— Какво искаш да кажеш?

— В нощта, когато търсехме платноходката. На сутринта срещнахме една яхта, сещате ли се? Живее на един остров близо до Блъдсуърт. Както и да е, този Райън искаше да го намеря. Кели се е върнал, сър. Сега сигурно е в Балтимор. Опитах се да се обадя, но лейтенантът бе излязъл, а после отидох на дежурство и така цял ден. Можете ли да му кажете вместо мен?

— Разбира се — отвърна Шарън. Мозъкът му вече работеше трескаво.

Марк Шарън се намираше в трудно положение. Фактът, че беше корумпирано ченге, съвсем не го правеше глупаво ченге. В интерес на истината лейтенантът бе предпазлив човек и разполагаше с аналитичен ум. Макар и да правеше грешки, той съвсем не бе сляп за тях. Точно такъв бе случаят сега. След като затвори телефона, той легна в празното си легло. Първото нещо, с което трябваше да се съобрази, бе, че Хенри въобще нямаше да се зарадва на разкриването на лабораторията и загубата на трима от хората му. По-лошото бе, че в ръцете на полицията, изглежда, имаше огромно количество хероин, а дори и запасите на Хенри не бяха безкрайни. И най-лошото — човекът или хората, извършили това, бяха на свобода и се занимаваха неизвестно с какво.

Шарън знаеше кой е Кели. Той дори бе възстановил събитията и достигнал до поразяващо съвпадение. Кели бе прибрал Памела Маден от улицата в деня на убийството на Анджело Ворано. Следователно момичето трябва да е било на борда на яхтата му само на пет метра от катера на бреговата охрана след онази бурна и разкъсваща стомаха нощ. Сега Ем Райън и Том Дъглас толкова се интересуваха от Кели, че бяха предприели невероятната стъпка да помолят бреговата охрана за съдействие. Защо? Телефонът бе напълно достатъчен за един разговор със свидетел на престъпление, живеещ извън града. Ем и Том се занимаваха с убийството на Памела Маден и последвалата няколко седмици по-късно серия от убийства. „Богат нехранимайко“ — така Шарън бе описал Кели пред Хенри. Най-добрият следователски екип от отдел „Убийства“ обаче се интересуваше от този човек. Кели обаче бе директно замесен в един от провалите в организацията на Тъкър. Освен това притежаваше яхта и живееше недалеч от лабораторията, която Хенри все още имаше глупостта да използва. Това бе особено дълга и необичайна серия от съвпадения, която ставаше още по-обезпокоителна от осъзнаването, че Шарън вече не бе полицай, разследваш, престъпления. Той сам се бе превърнал в престъпник, част от разследвани престъпления.

Осъзнаването порази изненадващо силно лежащия в леглото си лейтенант. Той някак си не можеше да се възприеме по този начин. Шарън се виждаше издигнат над всичко това. Той само наблюдаваше и от време на време вземаше участие, но в никакъв случай не бе част от разиграващото се под него. В края на краищата той бе полицаят с най-много поредни успехи в отдел „Наркотици“. Последният, разбира се, бе елиминирането на Еди Морело — вероятно най-добре изпипаната акция в цялата му професионална кариера. Лейтенантът бе застрелял истински пласьор на наркотици — съвсем умишлено, — и то пред очите на шест полицаи. Шефовете му го оправдаха, дадоха му отпуска, а с Хенри се бе разплатил отделно. Всичко изглеждаше като интересна игра, която не бе толкова далеч от задълженията, които почтените граждани му плащаха да върши. Но хората не могат да се откъснат от илюзиите си и в това отношение Шарън не правеше изключение от правилото. Въпросът не бе толкова в това, че полицаят се мислеше за добродетелен, колкото че Хенри му даваше възможност да залавя истински наркотрафиканти и така разчистваше пътя си. Възможността да контролира работата на колегите си детективи му бе позволила да предостави целия местен пазар за наркотици на един-единствен човек, за когото нямаше открито досие в службата си. От своя страна този факт бе дал възможност на Хенри да разшири организацията си и да привлече вниманието на Тони Пиаджи с неговите връзки по източното крайбрежие. Шарън бе казал на Хенри, че скоро ще бъде принуден да позволи на хората си да се ровят в маловажните детайли на операцията му. Тъкър го бе разбрал, вероятно не без помощта на Пиаджи, който бе достатъчно умен, за да схване деликатните подробности на играта.