Том Клэнси - Безпощадно

— Е, това не е чак толкова лошо.

— После каза да се оправяме сами — прибави Ритър. „Не точно с тези думи, но смисълът бе такъв.“ Нямаше смисъл допълнително да усложнява нещата.

— Какво означава това?

— Ти как мислиш, Джеймс?

— Откъде дойде това? — попита Райън, когато му донесоха папката.

— Даде ми го един детектив — отвърна младият полицай. — Не го познавам, но каза, че било за вас.

— Добре.

Райън го отпрати и отвори папката. За пръв път виждаше снимката на Джон Терънс Кели. Беше постъпил във флота две седмици след осемнадесетия си рожден ден и останал там… шест години. Уволнил се като боцман. Лейтенантът веднага забеляза, че досието е сериозно цензурирано. Това можеше да се очаква, тъй като полицията се интересуваше главно от водолазните способности на Кели. В папката бе приложено свидетелството му от училището за водолази и инструкторското му удостоверение. В свидетелството нямаше по-ниска оценка от 4,00 — най-високата във флота, — а молбата за постъпване на работа бе придружена с изключително благоприятната препоръка на някакъв адмирал. За да впечатли балтиморската полиция, адмиралът бе приложил и списък с наградите на Кели: флотски кръст, сребърна звезда, бронзова звезда. Виолетово сърце и…

„За бога, този човек е точно такъв, какъвто си го представях.“

Райън остави папката на бюрото си и видя, че тя е част от документите по случая „Гудинг“. Значи отново Франк Алън. Той му се обади.

— Благодаря за информацията за Кели. Откъде се сети за нея?

— Марк Шарън беше при мен — отвърна Алън. — Аз се занимавам със служебното разследване на стрелбата му и той спомена името на Кели. Каза, че се появило в един от случаите му. Съжалявам, приятелю, съвсем бях забравил за тази папка. Той я взе и каза, че ще ти я остави. Кели не е човек, който ще се занимава с наркотици, но…

Думите му преминаха покрай ушите на Райън, който мислеше за нещо друго.

„Сега вече всичко се движи твърде бързо, направо светкавично.“

„Шарън. Той постоянно изниква отнякъде.“

— Франк, имам един труден въпрос. Споменавал ли си на някой друг за обаждането на онзи сержант Майър от Питсбърг?

— Какво искаш да кажеш, Ем? — попита Алън, раздразнен от намека.

— Не твърдя, че ти си се обадил на пресата, Франк.

— Това бе денят, когато Шарън застреля пласьора, нали? — Алън се замисли. — Може и да съм му казал нещо… Той е единственият човек освен сержанта, с когото се сещам да съм говорил през онзи ден.

— Добре, Франк, благодаря.

Райън затвори и набра номера на полицейския участък в Съмърсет.

— Капитан Джой — чу той един много изморен глас.

Капитанът умираше за сън и би се съгласил да легне дори и на затворническо легло. И тъй като по традиция полицейският участък в Съмърсет изпълняваше ролята и на затвор, Джой бе прекарал четири и половина часа от нощта точно в такова легло. Вече му се искаше животът да продължи постарому, въпреки че този случай можеше да му донесе майорски чин.

— Обажда се лейтенант Райън от градската полиция, отдел „Убийства“.

— Я, градските големци внезапно се заинтересуваха от нас — изкоментира сухо Джой. — Какво искате да знаете?

— Какво намеквате?

— Намеквам, че снощи един от хората ви едва не ме вдигна от леглото с обаждането си. Някакъв си лейтенант Шеър или нещо подобно. Не му записах името. Каза, че можел да идентифицира един от труповете… това го записах някъде. Съжалявам, вече се превръщам в зомби.

— Можете ли да ми разкажете? Ще се задоволя и с кратката версия.

Оказа се, че кратката версия всъщност е доста пространна.

— Значи жената е задържана?

— Да, при нас е.

— Капитане, задръжте я, докато не ви наредя нещо друго. Извинете, моля ви, задръжте я при вас. Тя може да се окаже свидетелка по серия убийства.

— Да, вече го знам — напомни му капитанът.

— Имам предвид две тежки убийства при нас, сър. Вече девет месеца работя по тях.

— Няма да мърда никъде — обеща Джой. — Ние също трябва доста да си поговорим с нея, а адвокатът й се оказа сговорчив.

— Нищо повече ли не се знае за стрелеца?

— Само това, което вече ви казах: мъж, бял, около метър и осемдесет. Момичето твърди, че лицето му е било боядисано в зелено.

Джой не бе включил тази подробност в предварителния си доклад.

— Какво?

— Твърди, че лицето и ръцете му били боядисани със зелена боя, предполагам, че е нещо като камуфлаж. Има и още нещо — прибави Джой. — Той явно е отличен стрелец. И тримата са убити с по един куршум в тила, попаднал на едно и също място. Почти перфектно.