Том Клэнси - Безпощадно

— Някой е трябвало да му опре пистолет на тила и да го закара в офицерско училище. Щеше да стане не по-малко добър от нас.

Подулски цъкна с език от своя ъгъл.

— Тогава защо се чудите, че се е измъкнал? — забеляза той с добронамерена насмешка.

— Аз ще си помисля, преди да му опра пистолет в тила — цъкна на свой ред и Гриър. — Миналата седмица прекарах една безсънна нощ над досието му. Май е доста буйничък.

— Буен? — обади се Максуел с неодобрителни нотки в гласа. — Сигурно искаш да кажеш „мотивиран“, Джеймс.

„Нека направим компромис“ — помисли си Гриър.

— Непокорен. Служил е при трима командири и те винаги са го подкрепяли освен в един случай.

— ИЗКУСТВЕНО ЦВЕТЕ? Онзи политофицер, когото е убил?

— Точно така. Лейтенантът му е бил бесен, но ако Кели наистина е видял онова, което казва, човек може да го обвини само за това, че се е хвърлил с рогата напред.

— Аз също съм запознат със случая, Джеймс, и се съмнявам, че ако бях на негово място, щях да се сдържа — обади се Каз и вдигна глава от листите. Човек, качил се веднъж на изтребител, винаги си остава изтребител. — Я гледай ти, та той дори не прави граматични грешки!

Въпреки акцента си Подулски бе маниак на тема усъвършенстване на втория си език.

— Учил е в йезуитско училище — обясни Гриър. — Аз прегледах нашите разследвания във връзка с ЖАЛОН. Анализът на Кели се спира на всички основни моменти, а освен това той прави някои доста важни изводи.

— Кой е изготвил доклада за ЦРУ? — попита Максуел.

— Робърт Ритър. Той е специалистът по Европа, когото ни пратиха. Добър е, макар и малко рязък, но определено разбира от оперативна работа.

— Значи е специалист по операциите? — попита Максуел.

— Точно така — кимна Гриър. — В станция Будапеща е свършил доста полезна работа.

— И защо — обади се отново Подулски — са накарали човек като него да се занимава с ЖАЛОН?

— Можеш да си отговориш и сам, Каз — забеляза Максуел.

— Ако на ЗЕЛЕН ЧИМШИР бъде даден ход, ще ни трябва оперативен специалист оттук. На всяка цена. Аз просто нямам достатъчно енергия, за да свърша всичко сам. Съгласни ли сте?

Гриър огледа колегите си и видя неохотните им кимвания. Подулски сведе глава над документите пред себе си и после гласно изрази мислите на всички:

— Можем ли да му се доверим?

— Не той е предал ЖАЛОН, Каз. Джим Енгълтън 25 25 Джеймс Джизъс Енгълтън — заместник-директор на ЦРУ, шеф на контрашпионажа. — Б.пр. вече провери това. Именно той ни препоръча да вземем Ритър при нас. Аз съм отскоро тук и Ритър познава бюрокрацията доста по-добре от мен. Той има опит в провеждането на операции, докато аз съм просто един аналитик. Освен това е момче на място. Едва не изгуби работата си, за да спаси един човек — негов внедрен агент. Трябвало вече да го измъква, но големите мозъци отгоре решили, че не му е сега времето, че ще се компрометират някакви си преговори, и забранили. Ритър все пак го измъкнал. Оказа се, че агентът му разполагал с информация, от която имал нужда Държавният департамент, така че Ритър отърва кожата.

Гриър не добави, че навлекът на горния етаж не бе останал много доволен, но ЦРУ си работеше добре и без мнението му.

— Значи си пада малко авантюрист? — попита Максуел.

— Просто не излъга доверието на агента си. Тук хората често забравят да направят точно това — каза Гриър.

— Прилича на наше момче — намеси се адмирал Подулски от другия край на масата.

— Добре, вкарай го в играта — нареди Максуел. — Кажи му обаче, че ако разбера, че някой цивилен от тази сграда е провалил шансовете ни да измъкнем хората от лагера, аз лично ще отида до Пакс Ривър, лично ще се кача на А-4 и лично ще залея къщата му с напалм.

— Искам аз да се погрижа за това, Дъч — добави усмихнато Каз. — Винаги съм имал по-точен мерник. Освен това съм навъртял шестстотин часа горе.

Гриър се зачуди колко ли сериозни са тези думи.

— А какво ще правим с Кели? — попита Максуел.

— Кодовото му име за ЦРУ е „Кларк“. Ако наистина искаме да участва, по-добре да го привлечем като цивилен. Той никога няма да надскочи манталитета на старшина, но като цивилен званията губят значение.

— Така да бъде — съгласи се Максуел.

„Доста удобно е да имаш флотски служител в ЦРУ — помисли си той. — Макар и в цивилни дрехи той не може да избяга от военната дисциплина.“

— Тъй вярно, сър. А къде ще провеждаме тренировките, ако се стигне до тях?

— Във военноморската база „Куантико“ — отвърна Максуел. — Генерал Йънг е стар приятел. Летец. Ще ни разбере.