Том Клэнси - Безпощадно

— Какво ново? — попита Питър Хендерсън.

Вечеряха точно до Хълма. Двама познати от Нова Англия — единият завършил Харвард, а другият — Браун. Единият бе младши помощник на сенатор, а другият — новоназначен служител в Белия дом.

— Все си е същото, Питър — отвърна уморено Уоли Хикс. — Мирните преговори са в задънена улица. Продължаваме да избиваме народа им. Правим същото и с нашия. Понякога си мисля, че никога няма да заживеем в мир.

— Трябва, Уоли — каза Хендерсън и посегна към втората си бира.

— Ако не… — започна унило Хикс.

През октомври 1962 двамата бяха третокурсници в академията „Андоувър“. Близки приятели, те живееха в обща стая и не пропускаха да си разменят лекции и момичета.

Истинското им политическо узряване бе дошло една вечер, докато гледаха на черно-белия телевизор в спалния корпус напрегнатото обръщение на президента към нацията. Тогава разбраха, че в Куба има ракети. Вестниците вече от два-три дни наблягаха на новината, но като истински чеда на телевизионно поколение двамата студенти възприемаха действителността единствено чрез хоризонталните линии на кинескопа. И за двамата съобщението бе едно разтърсващо, макар и малко позакъсняло навлизане в истинския свят, за който скъпото им училище би трябвало да ги е подготвило доста по-рано. Но те живееха в лениво и блажено време за американската младеж. На свой ред заможните им семейства ги бяха изолирали от действителността с високата стена на парите, без дори да ги научат как да ги използват.

Шокиращата мисъл внезапно бе изникнала в мозъците и на двамата: всичко може да свърши. Нервният брътвеж в стаята им каза още нещо. Бяха заградени от цели. Бостън на югоизток, военновъздушната база „Уестоувър“ на югозапад, две други бази на САК 26 26 САК — Стратегическо авиационно командване. — Б.пр. — „Пийз“ и „Лоринг“ — намиращи се в радиус от сто и петдесет километра. И още — военноморската база „Портсмут“, в която имаше атомни подводници. Ако ракетите литнеха към тях, спасение нямаше да има. А и двамата дори не бяха спали с момиче. Другите момчета се хвалеха — някои може би дори с основание, — но Питър и Уоли не се лъжеха един друг. Въпреки непрекъснатите си настойчиви усилия те все още не бяха успели да открият великото тайнство. Как бе възможно светът да не се съобразява с тях? Нима не принадлежаха към елита? Нима животът им не означаваше нищо?

През тази октомврийска нощ Хендерсън и Хикс не успяха да заспят. Те седяха на леглата си, разговаряха шепнешком и се опитваха да проумеят света, превърнал се без предупреждение от рай в ад. Несъмнено трябваше да намерят начин да променят нещата. След завършването всеки пое по свой път. Браун и Харвард обаче се намираха близко един до друг, така че приятелството и мисията им в живота продължиха да се развиват и да крепнат. И двамата специализираха политология, защото тя им даваше достъп до процесите, които наистина имаха значение за света. И двамата завършиха успешно и още по-важно — успяха да направят впечатление на влиятелни хора. За последното помогнаха и родителите им, които успяха да им намерят места далеч от всякакви униформени служители. По това време за повиквателни все още бе рано, така че едно обаждане до нужния бюрократ успя да уреди нещата.

И така двамата млади мъже се бяха добрали до важните си постове като помощници на влиятелни мъже. Очакванията им за главна роля в изграждането на политиката се бяха сблъскали с високата стена на реалността. Въпреки че не бяха навършили и тридесет, двамата се намираха по-близо до мечтите си, отколкото предполагаха. Те преглеждаха информацията, необходима на шефовете им, и решаваха в какъв ред да занесат документите. Това, разбира се, оказваше влияние върху решенията. Освен това имаха достъп до огромно количество разнообразна и важна информация. В резултат и двамата знаеха доста повече неща от шефовете си. Всъщност Хикс и Хендерсън разбираха нещата по-добре от шефовете си. Всичко бе толкова ясно. Войната бе нещо лошо, което трябваше всячески да се избягва. Когато избягването й бе невъзможно, тя трябваше да бъде прекратена по най-бързия начин. Войната убиваше хора, а това бе много лошо. Ако войната не съществуваше, всички щяха да решават проблемите си по мирен начин. Това бе толкова очевидно, че двамата мъже не спираха да се дивят, че толкова много хора не виждат простата истина, която те бяха открили още като ученици.

Двамата се различаваха по едно-единствено нещо. Като служител в Белия дом Хикс бе част от системата. Но той споделяше всичко с бившия си съученик, в което нямаше нищо нередно, тъй като и двамата бяха минали инструктаж за секретност. Освен това Хикс се нуждаеше от помощта на един прекрасен ум, който разбираше и на когото вярваше.