Том Клэнси - Ловът на „Червения октомври“

Съвещанието приключи. Мелехин и Бородин отидоха назад в складовете с резервни части. Един мичман-електротехник тръгна с тях, за да вземе съответните елементи. Той забеляза, че те четат от наръчника за поддръжка на радиационен детектор. Когато след час вахтата му свърши, целият екипаж знаеше, че реакторът отново е спрян. Електротехникът сподели с другаря си по койка, техник по поддръжката на балистичните ракети. Заедно обсъдиха причината, поради която се поправяха половин дузина гайгерови броячи и други уреди и заключението им се наложи от само себе си.

Старшината, отговарящ за съоръженията на подводницата, чу разговора им и сам се замисли върху заключението им. Беше прекарал десет години на атомни подводници. Въпреки това не беше образован човек и възприемаше всякаква дейност в реакторните помещения като нещо близко до магьосничество. Реакторът движеше подводницата, но той не знаеше как става това, макар че беше сигурно, че е нещо не съвсем богоугодно. Сега започна да се пита дали дяволите, които той никога не беше виждал в стоманения цилиндър, не бяха се измъкнали оттам? До два часа целият екипаж разбра, че има нещо нередно и офицерите им още не са намерили начин за отстраняването му.

Забелязваше се как готвачите, донасящи храната от камбуза в помещенията на екипажа, се задържаха на носа възможно най-дълго. Рамиус виждаше, че хората на вахта в командното помещение пристъпваха от крак на крак по-често от обикновеното и бързаха да си отидат при смяната на дежурството.

Трябваше му известно време, докато свикне, размишляваше капитан I ранг Захари Ийтън. Когато неговият флагмански кораб е бил построен, той е пускал корабчета във ваната. В онези времена руснаците им бяха съюзници, но съюзници по целесъобразност, защото имаха общ враг, а не обща цел. Както с китайците днес, заключи той. Тогава врагът бяха германците и японците. През двадесет и шест годишната си кариера беше посещавал много пъти и двете страни, а първият кораб, на който беше командир — един ескадрен миноносец, вече беше изваден от плаване в Йокосука. Странен свят.

Имаше няколко хубави неща, свързани с неговия флагмански крайцер. Беше толкова голям, че когато плаваше по триметровите вълни, едва се усещаше, че е в открито море, а не на писалище. Видимостта беше около десет мили и някъде там, приблизително на осемстотин мили беше руският флот. Неговият линеен кораб щеше да се срещне с нея също както едно време, като че ли самолетоносачът никога не е съществувал. От двете му страни, на пет мили, се виждаха ескадрените миноносци „Кярън“ и „Стъмп“. Още по-напред крайцерите „Бидъл“ и „Уейнрайт“ бяха ангажирани с радарно наблюдение. Групата за надводни бойни действия не бързаше, както на него би му се искало. От брега на Ню Джърси пропускаха корабът с десантни хеликоптери на борда „Тарауа“ и две фрегати, за да се присъединят към неговата група, носейки десет щурмови изтребители „AV-8B Хариър“ и противолодъчни хеликоптери за подсилване на въздушната му мощ. Това беше полезно, но не беше от критично значение за Ийтън. Авиокрилото на „Саратога“ сега действаше от Мейн, заедно със значителен брой самолети на ВВС, които се упражняваха упорито за нанасяне на удари по морски цели. Самолетоносачът на Нейно Британско Величество „Инвинсибъл“ беше на двеста мили на изток от него, провеждайки агресивно противолодъчно патрулиране, а на осемстотин мили бе разположен „Кенеди“, скрил се зад климатичен фронт близо до Азорските острови. Капитанът малко се дразнеше, че англичаните им помагат. „Че откога на американския флот му притрябва помощ, за да отбранява американското атлантическо крайбрежие? Е, не че не ни дължаха тази услуга все пак.“

Руснаците се бяха разделили на три групи, като самолетоносачът „Киев“ беше на източния фланг, за да се противопостави на бойната група на „Кенеди“. Беше планирано Ийтън да поеме отговорността за групата около „Москва“, а „Инвинсибъл“ да се заеме с групата на „Киров“. Постоянно му подаваха данни и за трите, които неговият оперативен персонал анализираше долу във флагманския компютърен център. „Какво ли са намислили руснаците?“ — чудеше се Ийтън.

Знаеше версията, че те търсят изчезнала подводница, но Ийтън й вярваше толкова, колкото ако бяха обяснили, че предлагат мост за продаване. „Вероятно — мислеше си той, — искат да демонстрират, че могат да си развяват платната по цялата дължина на нашето крайбрежие, когато си поискат, за да покажат, че са флот с големи мореходни качества, и да създадат прецедент, така че и друг път да направят това.“