Том Клэнси - Ловът на „Червения октомври“

Началник-щабовете на обединените въоръжени сили на САЩ пристигнаха след три минути. Тайлър никога не беше виждал толкова много звезди върху пагони в едно помещение.

— Искал си да се явим всичките при теб, така ли, Еди? — попита Хилтън.

— Да, генерале. Това е Скип Тайлър, доктор на науките.

Адмирал Фостър пръв му протегна ръка.

— Вие ни предоставихте данните за техническото функциониране на „Червения октомври“, които току-що ни съобщиха на брифинга. Добра работа сте свършили, капитане.

— Доктор Тайлър смята, че трябва да я задържим, ако успеем да я хванем — изтърси направо Харис. — И счита, че знае начин как може да направим това.

— Ние вече обмисляхме да убием екипажа — обади се капитан I ранг Максуел. — Но президентът не разрешава.

— Господа, какво бихте казали, ако ви разправя за начин да изпратим екипажа в родината му, без той да узнае, че сме завладели подводницата? В това е проблемът, нали? Ние трябва да изпратим членовете на екипажа в Майка Русия. Заявявам, че има начин как да стане това, а останалата час от проблема е къде да скрием подводницата.

— Да ви изслушаме — обади се Хилтън с тон на недоверие.

— Вижте, сър, ще трябва да действаме бързо, за да режисираме цялата операция. Трябва да докараме „Авалон“ от западното крайбрежие. „Мистик“ вече е на борда на „Пиджън“ в Чарлстън. И двата кораба ни трябват, освен това ни трябва и някоя наша стара бойна подводница, която можем да пожертваме. Това е по отношение на „желязото“. Истинският номер обаче е съвпадането по време — ние трябва да намерим такава подводница. И това може би ще е най-трудната част.

— Може и да не е — обади се Фостър. — Адмирал Галъри докладва тази сутрин, че „Далас“ вероятно е по петите на съветската подводница. Съобщенията от нея много добре се покриват с вашия инженерен модел. След няколко дни ще научим още. Продължавайте.

Тайлър се зае да обяснява. В продължение на десет минути отговаряше на въпроси и използваше картата макет, за да планира ограниченията по време и пространство. Когато свърши, генерал Барнс вече беше на телефона, обаждайки се на началника на военно транспортния отдел. Фостър излезе от стаята, за да се обади в Норфолк, а Хилтън тръгна за Белия дом.

С изключение на тези, които бяха на вахта, всички останали офицери бяха в каюткомпанията. На масата имаше няколко кани с чай, но всичките бяха недокоснати и вратата отново беше заключена.

— Другари, вторият набор индикатори е осветен, и то по-лошо от първия — съобщи Петров.

Рамиус забеляза, че Петров е разстроен. Не ставаше въпрос само за първия или втория набор от индикатори. И третият, и четвъртият, откакто плаваха, показваха облъчване. Добре си беше избрал лекаря на подводницата.

— Лошо качество са — изръмжа Мелехин. — Някое гадно копеле от Североморск ни е скроило този номер — а може би империалистически шпионин ни е направил номер. Като хванат кучия син, със собствените си ръце ще го разстрелям — който и да е! Това е държавна измяна!

— Правилникът изисква да докладвам това — отбеляза Петров. — Дори приборите да показват безопасни нива.

— Вашата стриктност е похвална, другарю доктор. Вие сте действали правилно — каза Рамиус. — А правилникът постановява сега да направим още една проверка. Мелехин, искам ти и Бородин лично да я направите. Ако приборите работят изправно, тогава ще сме сигурни, че индикаторите са дефектни — или са били предварително обработени. Ако се окаже така, моят доклад за този инцидент ще доведе до присъда за някого. — Не беше рядко явление пияни работници от корабостроителницата да се изпращат в наказателен лагер. — Другари, аз считам, че нямаме за какво да се безпокоим. Ако е имало утечка, другарят Мелехин щеше да я открие още преди няколко дни. Хайде, че всички ни чака работа.

Половин час по-късно те отново се върнаха в каюткомпанията. Минаващите матроси забелязаха това и вече се понесоха слухове.

— Другари, имаме голям проблем — обяви Мелехин.

Офицерите, особено по-младите, леко побледняха. На масата имаше гайгеров брояч, разглобен на части. До него беше поставен радиационен детектор, откачен от преградката на реакторното помещение. Инспекционният му кожух беше свален.

— Саботаж — изсъска Мелехин. Самата дума беше толкова ужасяваща, че който и да е съветски гражданин би потреперал при произнасянето й. В помещението се възцари гробна тишина и Рамиус забеляза, че Свядов се опитва да запази непроницаемо изражение на лицето си.