Том Клэнси - Ловът на „Червения октомври“

— Вие трябва да сте Скип Тайлър — вдигна очи Харис.

— Да, сър.

Тайлър беше заел стойка „мирно“ дотолкова, доколкото му позволяваше кракът с протеза. Харис бързо се приближи до него, за да се ръкуват.

— Гриър разправя, че по-рано сте играли бейзбол.

— Да, генерале, играех десен такъл в Анаполис. Добри години бяха. — Тайлър се усмихна и разкърши пръстите си. Ръката на Харис като че ли беше направена от желязо.

— О кей, щом си играл бейзбол, можеш да ме наричаш просто Ед. — Харис го чукна с пръст в гърдите. — Ти беше номер седемдесет и осем и играеше в „Ол Американ“, нали така?

— Втори ред, сър. Драго ми е, че някой си спомня за това.

— Тогава бяха временно на служба в Академията за няколко месеца и наблюдавах една-две игри. Никога не мога да забравя един добър линеен защитник. Аз самият играех в „Ол Конферънс“ в Монтана — преди много време. Какво е станало с крака?

— Блъсна ме пиян шофьор. Аз извадих късмет, но пияницата загина.

— Заслужил си го е, копелето.

Тайлър кимна в знак на съгласие, но си спомни, че пияният шлосер от корабостроителницата е имал жена и деца, както стана известно от полицията. — Къде са хората?

— Шефовете на отдели са на нормалния си — нормален за някой работен ден, а не за събота — брифинг от разузнаването. След няколко минути би трябвало да слязат долу. Значи преподаваш инженерство в Анаполис, а?

— Да, сър. И покрай другото защитих докторат.

— Ед, наричай ме Ед, Скип. И днес сутринта възнамеряваш да ни кажеш как да открием тази отцепила се руска подводница?

— Да, сър… Ед.

— Разкажи ми за нея, но първо нека да пием по едно кафе.

Двамата отидоха в ъгъла при масичка, на която имаше кафе и понички. Харис изслуша за пет минути по-младия офицер, докато пиеше кафе и излапа с апетит две понички с желе. Поглъщаше доста храна, за да поддържа телосложението си.

— Голям хитрец — заключи Джей-3, когато Тайлър свърши. Отиде при картата макет. — Това е интересно. Твоята идея зависи много от умелото разиграване на нещата на място. Ще трябва да ги държим настрана от мястото, където ще я скрием. Да кажем, ето тук? — Той потропа с пръст на едно място на картата.

— Да, генерале. Благодарение на начина, по който те действат, ние ще можем да го направим откъм открито море спрямо тях…

— И да направим двоен номер. Това ми харесва. Да, наистина ми се нрави, но на Дан Фостър няма да му допадне да изгуби една от нашите собствени подводници.

— Бих казал, че размяната е равностойна.

— И аз бих изтъкнал същото — съгласи се Харис. — Но подводниците не са мои. След като направим това, къде ще я скрием — ако успеем да я хванем?

— Генерале, има едни много хубави местенца точно тук в залива Чесапийк. Има едно дълбоко място в реката Йорк и друго в Патъксент. И двете са собственост на военноморските сили, и двете са маркирани на картите с „Влизането забранено“. Добри са за подводници, защото те там ще бъдат невидими. Само трябва да се намери достатъчно дълбоко място и да се напълнят цистерните с вода. Това, разбира се, ще е временно. А като за по-постоянно пребиваване биха могли да се използват Трък или Куаджалейн в Тихия океан. Подходящи и далеч от всичко.

— И руснаците никога няма да забележат появилата се там изведнъж обслужваща плаваща подводничарска база с триста техници. Освен това, забравяш ли, че тези острови вече не са наша територия?

Тайлър не беше очаквал този човек да е тъпак.

— Е, и какво, като ги открият, след като вече са минали няколко месеца? Какво ще направят, ще разтръбят из целия свят? Съмнявам се. Дотогава ще сме извлекли цялата необходима ни информация, а и винаги можем да представим емигриралите офицери на една хубавичка пресконференция. Тогава как ще им се види тази работа? Както и да е, очаква се, че след като сме я задържали известно време, ще я разглобим. Реакторът ще изпратим в Айдахо за изпитания. Балистичните ракети и бойните глави ще бъдат демонтирани. Електронното оборудване ще замине за тестове в Калифорния, а ЦРУ, НАСА и флотата ще се избият за шифровъчната апаратура. Разпореният корпус ще бъде откаран в някое хубавичко дълбоко място и унищожен. Никакви доказателства. Не е необходимо да държим в тайна тази работа вечно, а само няколко месеца.

Харис остави чашата си.

— Ще ме извиниш, че трябваше да се правя на адвокат на дявола. Виждам, че си обмислил всичко. Отлично, мисля, че си заслужава да се ангажираме с това, което ще означава координиране на много железария, но всъщност не пречи на работата, която вече вършим. О кей, аз ти гласувам вот на доверие.