Том Клэнси - Ловът на „Червения октомври“

— Другари, тези прибори от механична гледна точка са много прости. Както знаете, този брояч има десет различни положения. Можем да избираме от десет обхвата чувствителност и да използваме този прибор за откриване на незначителна утечка или установяване на голяма утечка. Извършваме това, като въртим селектора, който включва един от десетте електрически резистора с увеличаваща се стойност на съпротивлението. Всяко дете може да свърши тази работа, да поддържа уреда и да го ремонтира. — Главният механик потропа с пръст по долната страна на шайбата на селектора. — При този прибор част от резисторите са били отстранени и на тяхно място са били запоени нови. При позиции от едно до осем резисторите са с еднакво съпротивление. Всичките ни броячи бяха проверени от един и същ техник в пристанището три дни преди да отплаваме. Ето, вижте листа за проверката. — Мелехин презрително го хвърли на масата.

— Или той, или някой друг шпионин е направил този саботаж и на всичките останали броячи, които прегледах. На сръчен човек за това не му трябва повече от час. За такъв прибор. — Инженерът обърна сглобения детектор. — Както виждате, електрическите елементи са разединени с изключение на тестовата верига, която е била наново свързана. Бородин и аз демонтирахме този прибор от предната преградка. Това е умела работа; който я е направил, съвсем не е аматьор. Склонен съм да мисля, че нашата подводница е била подложена на саботаж от империалистически агент. Той първо е блокирал приборите ни за радиационен мониторинг, след това вероятно е направил така, че да се получи утечка със слабо ниво на радиация в горещите тръбопроводи. Другари, изглежда ще се окаже, че другарят Петров е прав. Възможно е да има утечка. Приемете моите извинения, докторе.

Петров кимна рязко. Комплименти като този не го ласкаеха.

— Какво е общото ниво на облъчването, другарю Петров? — попита Рамиус.

— Естествено, че най-голяма е при механиците в машинното отделение. За другарите Мелехин и Свядов максималното облъчване е петдесет рада, а натрупаното облъчване пада бързо, когато човек отива напред. При торпедаджиите то е само пет рада, дори по-малко. Офицерите, без инженерите, имат от десет до двадесет и пет. — Петров помълча за повече тежест на думите си. — Другари, това не са летални дози. В действителност човек може да понесе доза до сто рада без някакви бързи физиологични промени, а може да остане жив при неколкостотин. В случая наистина сме изправени пред сериозен проблем, но това все още не е аварийно положение със заплаха за живота.

— Мелехин, ти какво ще кажеш? — попита капитана.

— Това е моето машинно отделение и отговорността е моя. Още не знаем дали има утечка. Може индикаторите наистина да са дефектни или повредени. Всичко това може да е бил гаден психологически номер, скроен от врага, за да окаже отрицателно влияние на духа ни. Бородин ще ми помогне. Лично ще поправим тези и ще извършим подробна инспекция на всички реакторни системи. Аз съм вече твърде стар, за да имам деца. Засега предлагам да изключим реактора и да продължим на акумулатори. Инспекцията ще ни отнеме не повече от четири часа. Освен това препоръчвам да намалим вахтата при реактора на два часа. Съгласен ли сте, капитане?

— Разбира се, другарю. Знам, че с каквото и да се захванеш, винаги ще успееш да го отремонтираш.

— Извинете ме, другарю капитан — обади се Иванов. — Следва ли да съобщим за това в щаба на флотата?

— Дадена ни е заповед да не нарушаваме радиомълчанието — каза Рамиус.

— Щом като империалистите са могли да саботират приборите ни… Ами ако са знаели за дадените ни заповеди предварително и се опитват да ни накарат да използваме радиостанцията, така че да определят местоположението ни? — попита Бородин.

— Възможно е — отговори Рамиус. — Първо ще определят дали имаме проблем, а после неговата сериозност. Другари, ние имаме отличен екипаж и най-добрите офицери във флота. Сами ще се погрижим за нашите проблеми, ще ги разрешим и ще продължим изпълнението на заданието си. Всички имаме среща в Куба и аз възнамерявам да се явя на нея — да вървят по дяволите империалистическите заговори!

— Добре казано — заключи Мелехин.

— Другари, нека да запазим това в тайна. Няма смисъл да се вълнува екипажът за нещо, което може да се окаже несъществуващо, а и в най-лошия случай ние можем да се справим с него. — С това Рамиус сложи край на заседанието.

Петров не беше чак толкова убеден, а Свядов с всички сили се опитваше да не трепери. В родината го чакаше любимата му и той искаше един ден да имат деца. Младият лейтенант беше обучен много грижливо да разбира всичко, което се извършва в реакторните системи, и да знае кога нещата отиват на лошо. За него беше известно успокоение, че повечето от решенията на реакторните проблеми бяха написани в учебника от хората в това помещение. И въпреки това, нещо, което не можеше нито да се види, нито да се почувства, навлизаше в тялото му и на никой рационален човек не можеше да му бъде приятно от това.