Том Клэнси - Ловът на „Червения октомври“

На Ийтън това не му се нравеше.

Нито пък му се нравеше задачата, която му бяха възложили. Той фактически имаше две задачи, които не бяха напълно съвместими. Щеше да е достатъчно трудно да се държи под око активността на техните подводници. Викингите на „Саратога“ не обработваха неговата територия, въпреки молбата му, а повечето от орионите действаха много надалеч, по-близко до „Инвинсибъл“. Неговите противолодъчни средства едва му стигаха за собствена отбрана, а още по-малко за активно преследване на подводници. „Тарауа“ щеше да промени това, но също и изискванията му по отношение на охраняването. Другата му задача беше да установи и поддържа радарен контакт с групата на „Москва“ и да докладва на CINCLANTFLT, командващия на Атлантическия флот, незабавно за всяка необичайна активност. Това, общо взето, беше логично. Ако руските кораби направеха нещо неприятно, Ийтън имаше средства да им се противопостави. Сега трябваше да реши от каква дистанция да ги следи.

Проблемът беше дали да е близо до тях или далеч. „Близо“ означаваше двадесет мили — далекобойността на оръдията. „Москва“ имаше десет ескорта и вероятно никой от тях не би оцелял след обстрел с неговите четиридесетсантиметрови снаряди. При двадесет мили той имаше избора да използва големокалибрени или субкалибрени снаряди, като последните се насочваха към целта с лазерен целеуказател, монтиран на върха на главната целеуказателна кула. Миналогодишните изпитания показаха, че може да поддържа постоянна скорост на изстрелване по един снаряд на всеки двадесет секунди, като лазерът пренасочва стрелбата от една цел на друга, докато свършат всички муниции. Но това би изложило „Ню Джърси“ и ескорта й на обстрел с торпеда и балистични ракети от руските кораби.

Оттегляйки се още по-назад, той би могъл да изстрелва от петдесет мили бронебойни снаряди с отделящи се дъна, които могат да се насочват към целта с лазерен целеуказател на борда на тактически хеликоптер. Това ще изложи хеликоптера на обстрел с ракети „повърхност-въздух“ и на съветските хеликоптери, за които се подозира, че имат ракети „въздух-въздух“. За да се противопоставят на това, „Тарауа“ носи на борда си два бойни хеликоптера „Апаши“, които имат лазери, ракети „въздух-въздух“ и „въздух-повърхност“; това са противотанкови оръжия, които се очаква да свършат добра работа и срещу малки бойни кораби.

Неговите кораби ще бъдат изложени на обстрел с ракети, но той не се боеше за флагманския кораб. Ако руснаците не носят ядрени бойни глави, техните противокорабни ракети няма да могат да повредят сериозно кораба му — той имаше тридесетсантиметрова допълнителна броня клас „В“. Те обаче биха причинили невъобразими щети на радарното и комуникационното му оборудване, а което беше още по-лошо, щяха да са унищожителни за ескортиращите кораби с по-тънка броня. Самите те бяха въоръжени с противокорабни балистични ракети, „Харпун“ и „Томахоук“, макар и не толкова много, колкото на него би му се искало.

Ами ако ги преследва и руска подводница? На Ийтън не бяха му съобщавали за такава опасност, но знае ли човек къде може да се крие подводница. Е, хайде — той не би могъл да се безпокои за всичко. Една подводница може да потопи „Ню Джърси“, но ще види доста зор, докато успее. Ако руснаците наистина са намислили да правят нещо гадно, те ще са първите, които ще стрелят, но Ийтън ще е получил достатъчно предупредителни сигнали, за да изстреля своите ракети и пусне няколко залпа оръдеен огън, докато вика за помощ по въздуха. Но нито едното, нито другото нямаше да се случи — той беше сигурен в това.

Реши, че руснаците са тръгнали на някаква риболовна експедиция. А неговата задача беше да им покаже, че рибите, които плават в тези води, са опасни.

Военноморска и военновъздушна база, Норт Айлънд, Калифорния.

Грамадният верижен влекач пълзеше с три километра в час в товарния търбух на транспортния самолет „С-5А Галъкси“ под зоркото наблюдение на началника на товаренето на самолета, двамата пилоти и шест морски офицери. Странното беше, че последните, макар и без отличителните знаци на ВВС, бяха изключително добре запознати с тази процедура. Центърът на влекача беше точно отбелязан и те внимаваха тази маркировка да се изравни с конкретно число, издълбано в пода на търбуха на транспортния самолет. Работата трябваше да се извърши съвсем точно. Каквато и да било грешка може фатално да наруши равновесието на самолета и да обрече екипаж и пътници на гибел.