Том Клэнси - Ловът на „Червения октомври“

— Не, обикновено го правим от евакуационен кораб за подводници „Пиджън“ или „Ортолан“. Можем да действаме също от обикновена подводница. Онова приспособление, което виждаш там на влекача, е шлюзът за свързване. Можем да свържем камерата за евакуация към гърба на подводницата и тя да ни закара където е необходимо.

— Това има ли някаква връзка с гюрултията на Източното крайбрежие?

— Прозорливо хрумване, но на нас никой не ни е казал нищо официално. Във вестниците пише, че руснаците са загубили една подводница. Ако е така, може би ще се спуснем да я поогледаме, може би ще трябва да евакуираме оцелели, ако има такива. Можем да вземем наведнъж двадесет-двадесет и пет човека, а свързващият ни шлюз е проектиран така, че може да се използва и със съветски подводници.

— Същият размер?

— Почти. — Еймс повдигна едната си вежда. — Предвидени сме за всякакви видове произшествия.

— Интересно.

Изтребителят „ЯК-36 Форджър“ беше излетял от „Киев“ преди половин час, насочван първо от жирокомпас, а сега от окачената на рулевия стабилизатор апаратура за радиоелектронно противодействие. Задачата на старши лейтенант Виктор Шавров не беше от лесните. Беше му възложено да подходи към американския самолет за радарно разузнаване „Е-ЗА Сентри“, който следеше съветската флота от три дни насам. АУАКС-ът кръжеше извън обхвата на ракетите клас „повърхност-въздух“, но се държеше достатъчно близко, за да покрива постоянно съветската флота, като предаваше всяка маневра и радиосъобщение до командна база. Приличаше на взломаджия, който наблюдава нечий апартамент, без да е в състояние да предприеме каквото и да е.

Задачата на Шавров беше да направи нещо срещу АУАКС-а. Естествено, не можеше да го обстрелва. Имаше изрична заповед от адмирал Стралбо от „Киев“ да не прави това. Обаче носеше на борда си чифт ракети с топлинно насочващи се бойни глави „Атол“, които непременно трябваше да покаже на империалистите. Той и адмиралът очакваха, че това ще им послужи за урок: на съветския флот не се нравеше да се навъртат империалистически съгледвачи, а беше известно, че се случваха нещастни случаи. Беше задача, чието изпълнение си заслужаваше усилията.

А те бяха значителни. За да не го открие самолетът радар, Шавров трябваше да лети толкова ниско и бавно, колкото позволяваше изтребителят му, само на двадесет метра на развълнувания Атлантик; така отлично се икономисваше гориво, макар че за изпълнението на задачата резервоарът му беше пълен. Освен това летенето не беше никак гладко, защото машината му пропадаше във въздушните ями, предизвиквани от океанските вълни. Имаше ниска мъгла, която намаляваше видимостта до няколко километра. Още по-добре, помисли си той. По-скоро естеството на задачата го беше избрало, отколкото той нея. Беше един от малкото съветски пилоти, които умееха да летят ниско. Шавров не беше станал морски пилот по собствено желание. Беше управлявал бойни хеликоптери на фронтовата авиация в Афганистан и след цяла година окървавено чиракуване се беше издигнал до пилот на крилати самолети. Шавров беше специалист по летене на косъм разстояние от земята. Научил го беше по необходимост, защото преследваше бандитите и контрареволюционерите, които се криеха из планинските зъбери като плъхове, които бягат от вода. Това му умение го направи желан във флота и го прехвърлиха на морска служба, без да го питат и без той да може да каже мнението си за това. След няколко месеца изобщо не се оплакваше, защото привилегиите и допълнителното заплащане бяха много по-привлекателни в сравнение с предишната му фронтова авиационна база на китайската граница. Това, че беше един от неколкостотинте професионални съветски военни летци, способни да служат на самолетоносач, намаляваше разочарованието, че ще изпусне шанса да лети на новия МИГ-27, макар че с малко късмет, ако изграждането на големия самолетоносач някога бъде завършено, би имал възможността да лети на флотския вариант на тази чудесна птица. Шавров беше готов да чака, а успешното изпълнение на няколко задачи като сегашната може и да го издигне до командир на ескадрила.

Спря да фантазира — задачата беше твърде трудна, за да си го позволява. Това беше истински полет. Никога не беше летял срещу американците, а само срещу техните оръжия, които те даваха на афганистанските бандити. Беше загубил приятели от огъня им, някои от тях оцеляха след катастрофа на хеликоптерите им и бяха убити от афганистанските кръволоци по начин, които би накарал дори хитлеристите да повърнат. Добре би било лично да даде урок на империалистите.