Том Клэнси - Ловът на „Червения октомври“

— Това мога да ти гарантирам. — Фостър се бе надявал, че той ще отговори по този начин, почти бе сигурен в това. Все пак се почувства зле. Тайлър, помисли си той, щеше да бъде идеален кандидат, ако не беше кракът. Е, никой не твърди, че светът е справедлив.

— Момчета, струва ми се, че се справяте сами — забеляза Райън. — Ще имате ли нещо против, ако се скатая някъде?

— Да се скатаете?

— Да поспя.

— А, вземете каютата на доктор Петров, срещу медицинския пункт.

По пътя към задната част на подводницата Райън надникна в каютата на Бородин и видя отворената бутилка водка. Не беше особено приятна на вкус, но поне беше мека. Койката на Петров не беше особено широка, нито пък достатъчно чиста, но Райън не го беше грижа. Отпи голяма глътка от шишето и легна, без да съблича униформата си, която вече беше неописуемо мазна и мръсна. Заспа почти веднага.

Системата за освежаване на въздуха не работи добре, помисли лейтенант Свен Джонсън. Ако хремата му беше продължила още няколко дни, нямаше дори да забележи. „Сий Клиф“ вече се намираше на три хиляди метра дълбочина и нямаше да могат да поправят системата, преди да се върнат на повърхността. Не беше опасно, защото климатичните инсталации бяха свръх-защитени, а само твърде неприятно.

— Никога не съм слизал толкова дълбоко — опита се да завърже разговор капитан Игор Каганович. Той беше стигнал дотук по много сложен път. Първо трябваше да лети с хеликоптер тип „Хеликс“ от „Киев“ до „Тарауа“, а след това със „Сий Кинг“ на американския военноморски флот до Норфолк. Друг хеликоптер го бе взел до американския кораб „Остин“, който се бе отправила с двадесет възела към точката с координати 33° северна ширина и 75° западна дължина. „Остин“ беше десантен кораб, голям военноморски съд, чиято задна част представляваше покрит трюм. Този път беше натоварил „Сий Клиф“ — триместна подводница, която бяха докарали от Уудс Хоул, щата Масачузетс.

— Иска се малко време, докато се свикне — съгласи се Джонсън, — но след това е без разлика дали ще са сто и петдесет, или три хиляди метра. При скъсване на корпуса се умира еднакво бързо, само че тук останките, които ще намери следващият спасителен кораб, ще са по-малко.

— Запазете за себе си тези радостни мисли, сър — обади се старшина-механик първи клас Джес Оувъртън. — Все още ли няма нищо на сонара?

— Да, Джес. — Джонсън беше работил със старшина-механика вече две години. „Сий Клиф“ беше любимата им играчка — малка, здрава научноизследователска подводница, използвана главно за океанографски цели, включително поставяне и поправяне на датчици в системата за звуково разузнаване. На триместната подводница нямаше много място за спазване на войнска дисциплина. Оувъртън не беше твърде възпитан и внимателен в изразите си, а още по-малко — любезен. Но въпреки това майсторлъкът му в управлението на подводницата беше ненадминат и Джонсън му го беше предоставил с радост. Задачата на лейтенанта беше да се занимава с поставената задача.

— Въздушната система се нуждае от ремонт — забеляза Джонсън.

— Аха, филтрите са вече за сменяване. Смятах да се заема с тях следващата седмица. Можеше да го направя сутринта, но реших, че дублиращата контролна инсталация е по-важна.

— Мисля, че трябва да ти помогна с управлението. Как се справяш?

— Като с девственица. — Усмивката на Оувъртън се отразяваше в дебелото стъкло на наблюдателната амбразура пред пулта за управление. Неудобната конструкция на „Сий Клиф“ я правеше тромава при маневриране. Тя като че ли знаеше какво иска да направи, но не и как. — Колко е широк районът за изследване?

— Доста. От „Пиджън“ казаха, че парчетата са се разлетели след експлозията на майната си.

— Сигурно. Три мили дълбочина и подводно течение.

— Името на лодката „Червения октомври“ ли е, капитане? Май казахте, че е ударна подводница клас „Виктор“?

— Това е вашето наименование за този клас — поясни Каганович.

— А вие как ги наричате? — попита Джонсън, но не получи отговор. Голяма работа, обиди се той, какво го интересува някой как е наречен този клас.

— Включвам сонара — Джонсън задейства няколко системи и „Сий Клиф“ потръпна от високочестотния звук, който издаде сонарът, монтиран на търбуха й. — Ето го дъното! — Очертанията на дъното изглеждаха бели върху жълтия екран.

— Нещо щръкнало, сър? — запита Оувъртън.

— Днес не, Джес.