Том Клэнси - Ловът на „Червения октомври“

— Това е ракета, шкипер, цяла целеничка шибана руска ядрена ракета!

— Задръж на място, Джес!

— Да, да, — зае се той отново с приборите за управление.

— Казахте, че е била от клас „Виктор“ — подметна Джонсън на руснака.

— Сгреших — сви устни Каганович.

— Давай да погледнем по-отблизо, Джес.

„Сий Клиф“ се придвижи напред към тялото на ракетата. Надписът на кирилица не можеше да бъде сгрешен, въпреки че разстоянието не им позволяваше да прочетат серийния номер. Пред тях лежеше ново съкровище за Дейви Джоунс — ракета „SS-N-20 Сийхоук“ с нейните осем петстотинкилотонни бойни глави с индивидуално насочване.

Каганович внимателно отбеляза в ума си маркировката върху ракетното тяло. Бяха го информирали за „Сийхоук“ малко преди да отлети от „Киев“. Като офицер от разузнаването, той знаеше повече за американските оръжия, отколкото за съветските им аналози.

„Великолепно“, помисли си той. Американците му бяха позволили да се качи на най-съвременния им изследователски съд, чието вътрешно устройство вече бе запомнил, и бяха изпълнили задачата му вместо него. „Червения октомври“ беше мъртъв. Всичко, което му оставаше да направи, беше да занесе тази информация на адмирал Стралбо на борда на „Киев“ и флотът можеше да напусне американския бряг. Нека те да дойдат в Норвежко море да играят мръсните си игрички! Тогава ще видим кой е по-добър.

— Определи местонахождението, Джес. Маркирай тоя гадняр.

— Да — натисна Оувъртън бутон, за да разгърне сонарен маяк, който щеше да отговаря единствено на кодиран американски сонарен сигнал. Това щеше да им помогне отново да намерят ракетата. Щяха да се върнат по-късно с такелажа за вдигане на тежки товари, за да закачат ракетата и да я извлекат на повърхността.

— Това е собственост на Съветския съюз — подчерта Каганович. — Тя е в… под международни води. Принадлежи на моята страна.

— Тогава се домъкнете и си я вземете! — избухна американският моряк.

„Той сигурно е дегизиран офицер“, помисли си Каганович. — Моля за извинение, господин Джонсън.

— Ще се върнем за нея — каза Джонсън.

— Никога няма да успеете да я вдигнете. Много е тежка — възрази Каганович.

— Предполагам, че сте прав — усмихна се Джонсън.

Каганович остави американците да се радват на малката си победа. Би могло да бъде по-лошо. Много по-лошо!

— Ще продължаваме ли да търсим още останки?

— Не, възнамерявам да се връщаме — реши Джонсън.

— Но вашите заповеди…

— Моите заповеди, капитан Каганович, бяха да търсим останки от ударна подводница от клас „Виктор“. Ние открихме лобното място на щурмовак. Вие ни излъгахте, капитане, и нашият жест на любезност към вас свършва дотук. Предполагам, че получихте това, което търсехте. По-късно ние ще се върнем за това, което ние търсим. — Джонсън протегна ръка и дръпна ръчката, освобождаваща железния баласт. Металната плоча се откъсна и придаде на „Сий Клиф“ положителна подемна сила от половин тон. Вече нямаше как да останат долу, дори и да искаха.

— Вкъщи, Джес.

— Тъй вярно, шкипер!

Никой повече не наруши тишината по обратния път до повърхността.

Един час по-късно Каганович се изкачи на мостика на „Остин“ и поиска разрешение да изпрати съобщение до „Киров“. Това беше предварително договорено, защото в противен случай командирът на „Остин“ щеше да откаже. Слухът за самоличността на загиналата подводница се бе разпространил бързо. Съветският офицер предаде поредица от кодови думи и серийния номер на дълбокомерния циферблат. Потвърждението на съобщението пристигна незабавно.

Оувъртън и Джонсън наблюдаваха как руснакът се качва на хеликоптера, носейки циферблата на дълбокомера.

— Той никак не ми хареса, господин Джонсън. Капитан Каганович! Името му звучи като щракане на реле. Обаче му разказахме играта, а?

— Напомни ми никога да не играя карти с теб, Джес.

Райън се събуди след шест часа под звуците на позната музика. Остана в леглото около една минута, докато определи откъде идват, след това пъхна краката си в обувките и се отправи към каюткомпанията.

Беше филмът „Извънземното“. Райън пристигна точно навреме, за да види списъка на участниците, изписан на тринадесетинчовия екран на телевизора, поставен върху предния край на масата. Пред него седяха повечето от руските и трима от американските офицери. Всички руснаци разтриваха очите си. Райън взе чаша кафе и седна в края на масата.