Том Клэнси - Ловът на „Червения октомври“

— Хареса ли ви?

— Беше великолепно! — тържествено заяви Бородин.

Лейтенант Маниън се изсмя.

— Ще го пуснем пак.

Един от руснаците заговори бързо на родния си език, а Бородин преведе.

— Той пита дали всички американски деца постъпват така… Бугаев, свободно!

— Волно — преведе Бугаев неправилно, но доста близко. Райън се засмя.

— Аз никога, но филмът е правен в Калифорния, а хората там са малко луди. Истината е: не, децата не постъпват така, поне аз никога не съм виждал, а имам две. В същото време ние даваме по-голяма възможност на децата си да растат независими, отколкото съветските родители.

Бородин преведе думите му и след това отговора на руснаците:

— Значи не всички американски деца са такива хулигани?

— Някои са. Америка не е идеална, господа. Ние правим много грешки. — Райън беше решил да говори истината, доколкото може.

Бородин отново преведе и думите му бяха посрещнати с подозрение от насядалите около масата руски офицери.

— Казах им, че филмът е детска история и не трябва да бъде приеман много сериозно. Вярно ли е?

— Да, сър — потвърди току-що влезлият Манкузо. — Това е детска история, но аз съм я гледал пет пъти. Добре дошъл, Райън.

— Благодаря, капитане. Виждам, че владеете положението.

— Ъ-хъ. Мисля, че всички имахме нужда от разпускане. Ще трябва да напиша нова похвала на Джоунси. Това беше наистина добра идея — посочи той телевизора. — Ще имаме достатъчно време за сериозни неща.

Влезе Нойъс.

— Как е Уилямс? — попита го Райън.

— Ще се справи — напълни чашата си Нойъс. — Кърпих го три часа и половина. Раната на главата беше повърхностна — кръв като река, но при раните на главата е така. Тази в гърдите беше почти фатална. Куршумът е минал на косъм от перикарда. Капитан Бородин, кой даде на този мъж първа помощ?

Старши помощникът посочи към един лейтенант:

— Той не говори английски.

— Кажете му, че Уилямс му дължи живота си. Спасило го е поставянето на плевралната дренажна тръбичка. Без нея е щял да умре.

— Сигурен ли сте, че ще се оправи? — настоя Райън.

— Разбира се, Райън. Това ми е работата. За известно време ще трябва да остане на легло и щях да се чувствам по-спокоен, ако се намираше в истинска болница, но все пак всичко е под контрол.

— А капитан Рамиус? — попита Бородин.

— Никакъв проблем. Той продължава да спи. Закърпих и него. Попитайте лейтенанта, къде се е учил да дава първа помощ.

— Каза, че обича да чете медицински книги.

— На колко години е?

— Двадесет и четири.

— Кажете му, че ако някога поиска да учи медицина, аз ще му помогна да започне. Щом като знае точно как да постъпи, когато се наложи, сигурно ще успее да го прави и като професионалист.

Младият офицер беше поласкан от оценката и попита колко пари може да изкара един лекар в Америка.

— Аз работя за въоръжените сили, така че не печеля много. Четиридесет и осем хиляди годишно, включително полетното заплащане. Навън бих могъл да изкарвам много повече.

— В Съветския съюз — изтъкна Бородин — лекарите получават почти колкото работниците в производството.

— Може би това обяснява защо докторите ви не струват — предположи Нойъс.

— Кога капитанът ще може отново да поеме командването? — попита Бородин.

— Ще го държа на легло цял ден — обясни Нойъс. — Не искам раната да започне пак да кърви. Ще може да започне да се движи от утре. Трябва да внимава. Не искам да претоварва крака си. Той ще се оправи, господа. В началото ще се чувства слаб от загубата на кръв, но ще се възстанови напълно. — Думите на Нойъс прозвучаха като цитат от медицински закон.

— Благодарим ти, докторе.

Нойъс вдигна рамене.

— За това ми плащат. А сега мога ли да задам един въпрос? Какво, по дяволите, става тук?

Бородин се засмя, превеждайки въпроса на другарите си.

— Всички ние ще станем американски граждани.

— И сте взели със себе си подводница, а? Копеле! За момент си помислих, че това прилича на…, не зная, на какво. Страхотна история! Но, както разбирам, не мога да я разкажа никому.

— Точно така, докторе — засмя се Райън.

— Много лошо — промърмори Нойъс, запътил се обратно към здравния пункт.

— И така, другарю адмирал, вие докладвате, че сме постигнали успех? — попита Нармонов.

— Да, другарю генерален секретар — кимна Горшков, обхождайки с поглед заседателната маса в подземния команден център, където се бяха събрали висшият партиен актив, командващите родовете войски и началникът на КГБ. Капитан Каганович — офицерът от разузнаването във флота на адмирал Стралбо, беше допуснат от американците на борда на дълбоководен изследователски съд. Подводницата извадила част от отломките — циферблат на дълбокомер. Тези уреди са номерирани и номерът на извадения незабавно беше предаден в Москва. Той със сигурност принадлежи на „Червения октомври“. Каганович разгледал и една изпаднала от подводницата ракета. Тя определено била „Сийхоук“. „Червения октомври“ е мъртъв. Задачата ни е изпълнена.