Том Клэнси - Ловът на „Червения октомври“

— Ще предам в Москва, докторе — сухо отвърна Арбатов. — Можете ли да ми кажете къде се е случило?

— Дори нещо повече. Изпратили сме кораб с дълбоководна изследователска подводница, която да потърси останките. Ако желаете, можете да накарате флота си да изпрати свой човек в Норфолк, а ние ще го прехвърлим по въздух до мястото. Така добре ли е?

— Казвате, че сте загубили двама офицери? — опита се Арбатов да спечели малко време, изненадан от предложението.

— Да, двама спасители. Но успяхме да измъкнем сто души, Алекс — защити се Пелт. — Това все пак е нещо.

— Така е, доктор Пелт. Ще трябва да се обадя в Москва за инструкции. Ще се чуем пак. В кабинета си ли сте?

— Да. Дочуване, Алекс. — Пелт остави слушалката и погледна президента. — Справям ли се, шефе?

— Поработи малко върху искреността си, Джеф. — Президентът, в роба върху пижамата, се беше опънал в кожен фотьойл. — Ще захапят ли?

— Ще захапят. Повече от сигурно е, че искат да се уверят в разрушаването на подводницата. Въпросът е ще успеем ли да ги заблудим?

— Фостър, изглежда, е убеден в това. Звучи доста правдоподобно.

— Хм. Е, тя е в ръцете ни, нали? — забеляза Пелт.

— Да. Предполагам, че тая история с агента на ГРУ не е била истина, иначе всички да са хвърлили топа. Искам да го видя този капитан Рамиус. Боже! Да симулира реакторна повреда! Нищо чудно, че е накарал всички да напуснат кораба.

Скип Тайлър седеше на стол в кабинета на началник-щаба по морските операции, опитвайки се да почине малко. Бреговата охрана при входа на протока разполагаше с телевизионна система за снимане на слабо осветени обекти и лентата от нея беше пренесена с хеликоптер до Чери Пойнт, а оттам с изтребител „фантом“ до Андрюс. Сега се намираше в ръцете на куриер, чийто автомобил в същия момент спираше пред главния вход на Пентагона.

— Нося пакет, който трябва да предам лично на адмирал Фостър — обяви един мичман II ранг няколко минути по-късно. Първият секретар на Фостър му посочи вратата, през която трябваше да влезе.

— Добро утро, сър! Това е за Вас, сър — подаде мичманът опакованата касета на Фостър.

— Благодаря. Свободен сте!

Фостър вкара касетата във видеокасетофона върху кабинетния си телевизор. Апаратът вече беше включен и картината се появи след няколко секунди.

Тайлър застана до началник-щаба и изчака образът да се фокусира.

— Това е.

— Да — съгласи се Фостър.

Картината беше отвратителна, друга подходяща дума не можеше да се намери. Телевизионната система за снимане на слабо осветени предмети не можеше да даде ясен образ, защото усилваше равномерно цялата външна светлина, което унищожаваше много детайли. Но това, което видяха, им беше достатъчно — много голяма ракетна подводница с команден мостик, изнесен много по-назад, отколкото командните мостици на всички произведени на Запад подводници. В сравнение с нея „Далас“ и „Поджи“ изглеждаха като джуджета. Двамата наблюдаваха безмълвно екрана през следващите петнадесет минути. Ако камерата не се люлееше, картината щеше да бъде ярка почти колкото тестова таблица.

— Е — промълви Фостър, след като лентата свърши — имаме си руска ядрена подводница.

— К’во ще кажеш за това? — ухили се Тайлър.

— Скип, бяха те предложили за командир на „Лос Анджелис“, нали?

— Да, сър.

— Задължени сме ти, капитане, безкрайно много сме ти задължени. Онзи ден направих някои справки. Офицер, ранен при изпълнение на служебните си задължения, не трябва задължително да бъде пенсиониран, освен ако явно е негоден за служба. Злополука при завръщане от работа на подводница според мен може да се приеме за изпълнение на служебни задължения и освен това сме имали еднокраки командири на кораби. Аз самият разговарям с при президента по този въпрос, синко. Това ще означава едногодишна работа за влизане във форма, но ако все още искаш командването, бога ми, ще ти го уредя.

Тайлър се замисли. Това щеше да означава поставяне на нов крак — нещо, което той обмисляше вече от дълги месеци, и няколко седмици, докато свикне с него. След това една година, цяла година, в заучаване отново на всичко, което трябва да се знае, преди да се върнеш в морето… Той поклати глава.

— Благодаря, адмирале. Не знаеш какво означава това за мен. Но не. Вече е минало. Сега имам друг живот, други отговорности и ако приема, само ще заема мястото на някого другиго. Знаеш ли какво? Позволи ми да хвърля едно око на тази ядрена подводница и сме квит.