Том Клэнси - Ловът на „Червения октомври“

Беше ред на Бугаев да се смути.

— Вие сте изучавали съветско оборудване?

— Не, сър, но съм чувал достатъчно. — „Не е ли ясно?“, запита се Джоунс в себе си. — Сър, това е високочестотен апарат, но не е много мощен. За какво още го бива? Вие използвате слабомощните станции с честотна модулация за мини, за работа под леда и за въвеждане на док, така ли?

— Правилно.

— Имате ли гертруд, сър?

— Гертруд?

— Подводен телефон, сър, за разговор с друга подводница. — „Тоя приятел нищо ли не знае?“

— А, да, но той се намира в командния пункт и е счупен.

— Ъ-хъ. — Джоунс отново разгледа схемата. — Мисля, че мога да монтирам един модулатор на това бебче и да го превърна в гертруд. Може да бъде от полза. Смятате ли, че шкиперът ви ще го иска, сър?

— Ще попитам. — Очакваше Джоунс да остане на мястото си, но той тръгна след него към командния пункт. Бугаев изложи предложението пред Бородин, докато Джоунс разговаряше с Манкузо.

— Те разполагат с малка станция с честотна модулация, която много прилича на старите ни гертруди в сонарното училище. В склада имаме резервен модулатор и аз вероятно ще успея да го монтирам до тридесет минути, без да си давам зор — обясняваше хидроакустикът.

— Капитан Бородин, съгласен ли сте? — попита Манкузо. Бородин се почувства притиснат до стената, макар че предложението беше напълно разумно.

— Да, нека човекът ви го направи.

— Шкипер, колко време ще стоим тук? — попита Джоунс.

— Ден или два, защо?

— Сър, тази лодка май е тъничка откъм човешки удобства, а? Дали да домъкна телевизор и видеокасетофон? Да им намерим нещо да гледат, нещо, което да им даде бърза представа за Щатите.

Манкузо се засмя. Искаха да научат всичко възможно за тази подводница и щяха да имат достатъчно време за това, а идеята на Джоунс изглеждаше добра за стопяване на леда на борда й. От друга страна, не му се искаше да подбуди бунт на собствената си подводна лодка.

— Добре, вземи ги от гардероба.

— Слушам, шкипер!

„Зодиак“ докара санитаря на „Поджи“ няколко минути по-късно и Джоунс се върна с лодката на „Далас“. Офицерите постепенно започваха да разговарят помежду си. Двама руснаци се опитваха да заговорят Маниън и разглеждаха косата му. Никога преди не бяха виждали негър.

— Капитан Бородин, имам заповед да взема нещо от командния пункт, което ще идентифицира…, имам предвид нещо, което произхожда от тази подводница — посочи с ръка Манкузо. — Мога ли да взема дълбокомера? Мога да накарам някой от хората си да монтира друг. — Беше видял, че дълбокомерът е номериран.

— С каква цел?

— Не зная, но заповедта е такава.

— Може — съгласи се Бородин.

Манкузо заповяда на един от офицерите си да демонтира дълбокомера. Той извади френски ключ от джоба си и отстрани гайката, застопоряваща стрелката и циферблата.

— Малко е по-голям от нашите, шкипер, но не чак толкова много. Мисля, че имаме един резервен. Ще успея да го напъхам и да нанеса маркировките, окей?

— Обади се и предай на Джоунси да вземе резервния със себе си — подаде му Манкузо радиопредавателя си.

— Слушам, капитане. — Офицерът върна стрелката на мястото й, след като постави внимателно циферблата върху палубата.

„Сий Стелиън“ не направи опит да кацне въпреки изкушението на пилота му. Палубата беше почти достатъчно широка, за да се опита, но въпреки това задържа хеликоптера във въздуха над подводницата и докторът скочи в ръцете на двама моряци. Миг по-късно му хвърлиха пакета с инструменти. Полковникът остана в хеликоптера и затвори вратата. Хвърчилото се завъртя бавно, за да поеме обратния път на югозапад, и масивният му ротор вдигна облак ситни капчици от водите на пролива Памлико.

— Това за каквото го мисля ли беше? — попита пилотът по разговорната уредба.

— Не беше ли наопаки? Мислех, че ракетите на ракетните подводници са разположени зад командния мостик. Тези бяха пред него, нали? Искам да кажа, не беше ли това кормилото, което стърчеше зад мостика? — отвърна с насмешка вторият пилот.

— Това беше руска подводница — обясни пилотът.

— Какво? — Бяха се отдалечили на две мили и не можеше нищо да види. — Но момчетата на палубата бяха наши, а не руснаци.

— Копеле! — изпсува майорът с възхищение. Той също не можеше да каже нищо. Полковникът от разузнавателното управление беше пределно ясен: „Нищо не си видял, нищо не си чул, нищо не мислиш и дяволски добре ще е никога да не казваш нищо.“

— Аз съм доктор Нойъс — представи се лекарят на Манкузо в командния пункт. Никога преди това той не беше стъпвал на подводница и когато се огледа наоколо, видя помещение, пълно с прибори, надписани на чужд език. — Що за кораб е това?