Том Клэнси - Ловът на „Червения октомври“

— „Червения октомври“ — обясни на руски приближилият се Бородин. В средата на фуражката му искреше червена звезда.

— Какво, по дяволите, става тук? — настоятелно попита Нойъс.

— Докторе — хвана го Райън за ръката, — отзад те чакат двама пациенти. Защо да не се погрижим за тях?

Нойъс го последва към здравния пункт в задната част на подводницата.

— Какво става тук? — повтори той по-тихо.

— Руснаците току-що загубиха подводница — обясни му Райън — и сега тя принадлежи на нас. И ако кажете някому…

— Разбирам ви, но не ви вярвам.

— Не е необходимо да ми вярвате. Що за касапин сте?

— Гръден хирург.

— Много добре. — Райън влезе в здравния пункт. — Очаква ви пациент с огнестрелна рана.

Уилямс лежеше гол на масата. В помещението влезе моряк с връзка медицински инструменти и принадлежности и ги постави върху бюрото на Петров. Лекарственият шкаф на „Червения октомври“ между другите запаси съдържаше и замразена плазма и двамата санитари вече бяха включили две банки да изтичат в лейтенанта. В гръдния му кош беше вкарана дренажна тръбичка, която се изцеждаше във вакуумна бутилка.

— В гръдния кош на този мъж има деветмилиметров куршум — обясни единият от санитарите, след като представи себе си и своя колега. — Казаха ми, че през последните десет часа са го държали с плеврална дренажна тръба. Главата изглежда по-зле, отколкото е в действителност. Дясната зеница е частично отнесена, но не е страшно. Гръдният кош е зле, сър. По-добре сам го преслушайте.

— Жизненоважните органи? — ровеше Нойъс в чантата си за стетоскоп.

— Пулсът е 110 и едва доловим. Кръвното налягане е осемдесет на четиридесет.

Нойъс преслуша гърдите на Уилямс със стетоскопа и се намръщи.

— Сърцето не е добре. Има ляв напрегнат пневмоторакс. В него сигурно се е събрала около литър течност и по всички признаци развива застойна недостатъчност. — Нойъс се обърна към Райън. — Ти изчезвай оттук. Ще трябва да отварям гръдния кош.

— Погрижете се за него, докторе. Той е чудесен човек.

— Всички са такива — отбеляза Нойъс, сваляйки куртката си. — Хайде да обработим ръцете си, хора.

Райън се запита дали някоя молитва ще помогне. Нойъс изглеждаше и говореше като хирург. Райън разчиташе да е така. Той тръгна към каютата на капитана в задната част на подводницата, където спеше Рамиус под въздействието на дадените му хапчета. Кракът беше спрял да кърви и очевидно някой от санитарите се бе погрижил за него. Нойъс щеше да го обработи по-късно.

Бородин чувстваше, че е загубил ръководната си роля, и това не му харесваше, въпреки че се чувстваше облекчен. Двете седмици на постоянно напрежение плюс късащата нервите промяна на плановете бяха разтърсили офицера повече, отколкото той бе допускал, че е възможно. Сега положението беше неприятно — американците се опитваха да бъдат внимателни, но изглеждаха така съкрушителни в превъзходството си. Утешаваше го мисълта, че офицерите от „Червения октомври“ поне не бяха в опасност.

Двадесет минути по-късно „Зодиак“ отново се завърна. Двама моряци разтовариха замразената храна и след това помогнаха на Джоунс с електрониката.

— Донесох всичко, шкипер — докладва Джоунс и подаде циферблата на дълбокомера на капитана.

— Какви са всички тези неща? — попита Бородин.

— Капитане, взех модулатора, за да направя гертруд — вдигна Джоунс една малка кутия. — Другото е малък цветен телевизор, видеокасетофон и няколко касетки с филми. Шкиперът ни мисли, че вие, господа, може би се нуждаете от развлечение и ще поискате да ни опознаете, нали?

— Филми? — поклати глава Бородин. — Игрални филми?

— Разбира се — задави се от смях Манкузо. — Какво си донесъл, Джоунси?

— Ами, сър, нося „Звездни войни“, „Големия Джейк“, „Хондо“. — Явно Джоунс се бе погрижил с каква част от американския живот да запознае руснаците.

— Моите извинения, капитане. Екипажът ми има ограничен вкус за кино.

В този момент Бородин щеше да се съгласи и на „Броненосецът Потьомкин“. Умората наистина го бе смазала.

Готвачът забърза към задната част на кораба, понесъл цял куп провизии.

— Кафето ще е готово само след няколко минути, сър — увери той Бородин на път към кухнята.

— Иска ми се нещо за ядене. Никой от нас не се е хранил от цяло денонощие — помоли Бородин.

— Храна! — извика Манкузо след готвача.

— Слушам, шкипер! Нека първо да огледам кухнята.

Маниън погледна часовника си.

— Двадесет минути, сър.