Том Клэнси - Ловът на „Червения октомври“

— Простреляни? — изненада се Манкузо.

— За това ще се тревожим по-късно — намеси се Райън рязко. — Сега лекарят ви трябва да се заеме с тях, окей?

— Разбира се, къде е люкът?

Бородин каза нещо в микрофона на мостика и след няколко секунди на палубата в основата на мостика се появи светъл кръг.

— Нямаме лекар, а волнонаемен санитар. Но той е доста добър, а и човекът от „Поджи“ ще пристигне всеки момент. Между другото вие кой сте?

— Той е шпионин. — Иронията в гласа на Бородин беше ясно доловима.

— Джак Райън.

— А вие, сър?

— Капитан втори ранг Василий Бородин. Аз съм… първи офицер, да? Влезте, капитане. Моля да ме извините, всички сме много изморени.

— Не само вие. — Мястото беше малко и Манкузо се настани в коминга. — Капитане, искам да знаете, че ни направихте живота черен, докато ви гонехме. Трябва да бъдете поздравени за професионалните си умения.

Комплиментът не получи отговор от Бородин, какъвто се очакваше.

— Вие сте могли да ни проследите? Как?

— Доведох го с мен. Ще можете да се срещнете.

— И какво трябва да правим?

— Заповедите от брега са да чакаме пристигането на доктора и да се потопим. След това няма да мърдаме, докато не получим заповед за движение. Може би ден, може би два. Според мен всички се нуждаем от почивка. След това ще ви заведем на сигурно местенце и аз лично ще ви купя най-добрата проклета италианска вечеря, която някога сте виждали. — Манкузо се ухили. — В Русия имате ли италианска кухня?

— Не, и ако сте свикнали на добра храна, „Червения октомври“ може да не задоволи вкусовете ви.

— Може би ще успея да го уредя. Колко сте на борда?

— Дванадесет. Десет руснаци, англичанина и шпионина. — Бородин погледна към Райън с тънка усмивчица.

— Окей. — Манкузо бръкна в джоба си и извади портативно радио. — Говори Манкузо.

— Тук сме, шкипер — отговори Чембърс.

— Донесете малко ядене за нашите приятели. По шест блюда за двадесет и пет човека. Изпратете и готвач. Уоли, искам да покаже на тези хора какво е добра манджа. Разбра ли?

— Тъй вярно, шкипер. Край.

— Имам няколко добри готвачи, капитане. Жалко, че това не се случи миналата седмица. Тогава имахме лазаня, точно както мама обичаше да я прави. Липсваше единствено кианти.

— Те имат водка — отбеляза Райън.

— Само за шпиони — подчерта Бородин. Два часа след стрелбата Райън бе продължил да трепери и Бородин му бе пратил една чаша от медицинските запаси. — Казвали са ни, че подводничарите ви са много разглезени.

— Може да се каже — кимна Манкузо. — Но ние стоим под вода по шестдесет или седемдесет дни. Това е доста тежко, не мислите ли?

— Какво ще кажете, ако слезем долу? — предложи Райън. Всички се съгласиха. Беше започнало да застудява.

Бородин, Райън и Манкузо слязоха в подводницата и завариха американците в единия край на командния пункт, а руснаците в другия, точно както преди. Американският командир разчупи леда.

— Капитан Бородин, това е мъжът, който ви откри. Ела тук, Джоунси.

— Не беше много лесно, сър — скромно отвърна Джоунс. — Мога ли да се захващам с работа? Бих искал да видя сонарното ви помещение.

— Бугаев — махна Бородин с ръка на корабния електронен инженер и капитан-лейтенантът поведе хидроакустика към задната част на подводницата.

Джоунс хвърли поглед на оборудването и промърмори нещо под носа си. Челните панели бяха снабдени с жалузи за изпускане на топлината. „Господи, дали не използват вакуумни лампи?“, зачуди се Джоунс и от джоба си извади отвертка, за да провери.

— Говорите ли английски, сър?

— Да, малко.

— Мога ли да видя принципните схеми, моля?

Бугаев примига. Никой от срочнослужещите и мичманите, с изключение на един, не се бяха осмелявали някога да го помолят за това. След миг на размисъл той взе папката със схеми от лавицата на предната преградна стена.

Джоунс сравни кодовия номер върху апаратурата, която проверяваше, с този в дясната страна на папката. Разгръщайки схемата, той с облекчение установи, че омовете са си омове, както навсякъде по света. Прокара пръста си по страницата и дръпна капака, за да погледне в оборудването вътре.

— Кладж, свръхмегакладж! — Джоунс беше достатъчно смутен, за да заговори на жаргон.

— Извинете, какво е това „кладж“?

— О, извинете ме, сър. Това е израз, който ние използваме във флота. Не зная как се казва на руски. Съжалявам. — Джоунс успя да скрие подигравателната си усмивка, съсредоточавайки се отново върху схемата. — Сър, това тук е маломощен високочестотен апарат, така ли? И го използвате за мини и други боклуци?