Том Клэнси - Ловът на „Червения октомври“

— Разполагаме ли с всичко, от което имаме нужда?

— Да, сър.

Джоунс шунтира импулсното регулиране на сонарния усилвател и свърза модулатора. Оказа се по-лесно, отколкото бе очаквал. От „Далас“ беше взел радиомикрофон и всички необходими принадлежности, които свърза към сонара, преди да захрани системата. Трябваше да изчака, докато апаратурата загрее. Джоунс не беше виждал толкова много вакуумни лампи, откакто преди много години беше напуснал ремонтната работилница за телевизори на баща си.

— „Далас“, тук е Джоунси, чувате ли ме?

— Тъй вярно — долетя скърцащият отговор, сякаш от радиостанция на такси.

— Благодаря. Край — изключи той апаратурата. — Работи. Не беше никак трудно, нали?

„Волнонаемен, по дяволите! И дори не е изучавал оборудването ни!“, помисли електронният инженер на „Червения октомври“. Не му беше дошло на ум, че същото това оборудване е много сходно с излязлата от употреба американска система за честотно модулиране. — От колко време си хидроакустик?

— От три години и половина, сър. Откакто напуснах колежа.

— Научил си всичко това за три години? — рязко попита офицерът.

Джоунс повдигна рамене.

— Какво му е сложното, сър? Бъзикам се с радиоапаратура от детството си. Ще имате ли нещо против, ако пусна малко музика, сър?

Джоунс беше решил да се държи много любезно. Имаше само една лента от руски композитор, сюитата „Лешникотрошачката“, и я бе взел заедно с четири от Бах. Джоунс обичаше да слуша музика, докато се потеше над схемите. Младият хидроакустик беше на седмото небе от възбуда. В ръцете си държеше схемите и детайлите на всички руски апарати, за които беше слушал в продължение на три години, и разполагаше с достатъчно време да ги разучи. Бугаев изумено наблюдаваше как пръстите на Джоунс танцуват по страниците под музиката на Чайковски.

— Време е за потапяне, сър — съобщи Маниън в командния пункт.

— Много добре. С ваше разрешение, капитан Бородин, ще ви помагам с вентилационните системи. Всички люкове и отвори са… затворени.

Манкузо направи последна преценка на положението. Бътлър и четирима от старшините му вече бяха поели грижата за ядреното чайниче в задната част на лодката. Положението изглеждаше доста добро. Единственото неприятно нещо, което можеше да се случи, беше офицерите от „Червения октомври“ да променят решението си. Ето защо „Далас“ щеше да държи ракетната подводница под постоянно сонарно наблюдение. Ако тя тръгнеше, „Далас“ разполагаше с предимство от десет мили в скоростта, което щеше да му позволи да блокира канала.

— Според мен, капитане, сме готови за потапяне. Бородин кимна и включи сигналния уред за потапяне. Той представляваше зумер, сходен с тези на американските подводници. Манкузо, Маниън и руските офицери се заеха със сложните уреди за управление на въздуховодите. „Червения октомври“ започна бавно да потъва. Пет минути по-късно подводницата легна на дъното под двадесетметров пласт от вода.

Пелт се свърза със съветското посолство в три часа сутринта.

— Алекс, на телефона е Джефри Пелт.

— Как сте, доктор Пелт? Трябва да ви изразя своята благодарност и тази на съветския народ за спасяването на нашия моряк. Преди няколко минути ми бе съобщено, че той е вече в съзнание и се очаква пълното му възстановяване.

— Да, аз също току-що го научих. Между другото той как се казва? — Пелт се запита дали не е събудил Арбатов. Не изглеждаше да е така.

— Андрей Катискин, старшина готвач от Ленинград.

— Алекс, съобщиха ми, че американската подводница „Пиджън“ е спасила почти целия екипаж на друга съветска подводница близо до Каролините. Май се е казвала „Червения октомври“. Това е добрата новина, Алекс. Лошата е, че лодката е експлодирала и потънала, преди да са измъкнали всички от нея. Загинали са повечето от офицерите и двама наши.

— Кога се е случило?

— Много рано вчера сутринта. Съжалявам за закъснението, но „Пиджън“ е имал неприятности с радиостанцията в резултат на подводната експлозия според тях. Знаете как стават тези неща.

— Да. — Пелт можеше само да се възхити от отговора, прозвучал без следа от ирония. — Къде са те сега?

— „Пиджън“ е тръгнал към Чарлстън, Южна Каролина. Оттам ще докараме екипажа ви със самолет направо във Вашингтон.

— Подводницата е избухнала? Сигурен ли сте?

— Да. Един от моряците казал, че са получили голяма повреда в реактора. Имали са късмет, че „Пиджън“ случайно се е намирала наблизо. Тя беше тръгнала към брега на Вирджиния, за да потърси другата, която загубихте. Мисля, че флотът ви се нуждае от повече грижи, Алекс — отбеляза Пелт.