Том Клэнси - Кардинала от Кремъл

Друг изход нямаше — трябваше да продължи проследяването, налагаше се да поеме риск. В края на краищата той беше добър оперативен работник и направи всичко възможно, за да забележи сигнала и да се отстрани. Служителите от Второ главно управление можеше да го наругаят, ала той разчиташе, че неговите ръководители ще го защитят. Край на въпроса. След като взе решението, даже и болката в гърдите затихна. И все пак бе наложително да установи визуален контакт с мъжа. Майорът започна енергично да се промъква през тълпата, слушайки ругатни и недоволно мърморене, и изведнъж на пътя му се изпречи една група работници, които обсъждаха нещо. Борис източи шията си, стремейки се да види своята „плячка“. Да, още стои там и гледа надясно… Грохотът на приближаващия се влак предизвика у Борис въздишка на облекчение.

Той стоеше на перона, като се стараеше да не гледа към преследвания; в един момент чу как със свистене се отвориха вратите на вагона, после — шум от слизащите пътници и тракащите стъпки на тези, които устремено се качваха.

Борис се обърна и за свой ужас видя, че вагонът е пълен. Сивокосият мъж беше влязъл, а вратата бе задръстена от хора, опитващи се да се наблъскат навътре. Офицерът от КГБ изтича към съседната врата и успя да скочи във вагона само една секунда преди вратата да щракне. Въпреки тази сполука Борис усети студени тръпки, разбирайки, че навярно е привлякъл към себе си вниманието на пътниците, но сега вече бе късно. Влакът започна да набира скорост, а той се зае да си пробива път. Пътниците не можеше да не забележат странното му поведение. Той мярна — една шапка застана по-удобно, няколко вестника се прегънаха. Всеки от тези жестове можеше да бъде знак за предполагаема опасност.

Един от жестовете действително предупреди куриера за грозящата го беда. Ед Фоли гледаше настрана, след като си бе нагласил очилата с дясната ръка в ръкавица, стискаща ръкавицата на лявата ръка. Куриерът тутакси се обърна напред и започна трескаво да обмисля подходите към спасението. Фоли също преценяваше какво трябва да се предприеме. Агентът-връзка следваше да се избави от касетката, като издърпа филма от цилиндърчето и го изложи на въздействието на светлината. След това щеше да го изхвърли в най-близкия контейнер за боклук. Доколкото Ед си спомняше, подобно нещо се бе случвало два пъти, като и в двата случая на куриера се бе удало да избегне ареста. Агентите за връзка са добре подготвени и знаят как да постъпят, помисли си той. Ще предупредят КАРДИНАЛА за неуспеха, той ще заснеме още една касета и… Ала такова нещо никога не се бе случвало по време на пребиваването на Фоли в Москва. Той напрегна всичките си вътрешни сили да запази контрол над себе си и придаде спокоен израз на лицето си. Агентът-връзка неподвижно стоеше на мястото си. Той слезе на следващата станция. В края на краищата не бе направил нищо необикновено, нищо такова, което на някого отстрани може да се стори странно или необичайно. Той щеше да каже, че е намерил този чудат предмет — вие казвате, че това е касетка с филм, другарю, това нещо с провисналата лента го вдигнах от пода на вагона, за да го изхвърля на боклука, нима не трябва да се грижим за чистотата на метрото? Като бръкна в джоба си, мъжът се опита да издърпа лентата от касетата. Този, който бе фотографирал, винаги оставяше няколко милиметра от лентата да стърчат извън касетата, тъй че тя да може да се изтегли и освети. Поне така му говореха при инструктажа. Но касетката беше хлъзгава и той все не успяваше да улови края на лентата. Влакът спря и агентът-връзка излезе на перона. Той не знаеше кой върви по следите му. Беше му известно само едно: получил бе сигнал за опасност, предаването на материала се отменяше и следваше да унищожи филма съгласно инструкциите. Това обаче никога досега не му се бе случвало. Стараейки се да не поглежда настрана, се отправи към изхода заедно с цялата навалица. Що се отнася до Фоли, той дори не гледаше през прозореца на влака. Напрежението беше почти свръхчовешко, ала той си наложи да запази спокойствие, като се страхуваше преди всичко да не изложи на опасност живота на куриера.

Сега агентът за връзка стоеше върху едно стъпало на движещия се нагоре ескалатор. Още няколко секунди и той щеше да се озове на улицата. Там щеше да намери някоя забутана пресечка, за да освети филма, и решетка от канализацията, където щеше да хвърли касетката, заедно с цигарата, която току-що бе пъхнал в уста. Всичко се свеждаше до едно ловко движение — после дори и да го арестуваха, нямаше да има никакви улики, а неговото обяснение, което той повтаряше всекидневно и помнеше наизуст, може да обърка КГБ. Неговата шпионска кариера беше на път да свърши, той си даваше сметка за това и даже се учудваше на вълната на облекчение, която го погълна, сякаш се потопи в топла вана.