Том Клэнси - Кардинала от Кремъл

Наричаха го Стрелеца с лък. Това бе почетно прозвище, въпреки че сънародниците му бяха захвърлили извитите лъкове преди повече от век, веднага щом се запознали с огнестрелните оръжия. Отчасти името отразяваше непреходния характер на борбата. Първият от западните нашественици — понеже така ги възприемаха — бил Александър Македонски. И други тръгнали по неговия път. В края на краищата всички претърпели неуспех. Съпротивата на афганистанските племена се основаваше на ислямската вяра, но безразсъдната смелост на тези мъже беше дотолкова част от родовото им наследство, колкото и техните черни безмилостни очи.

Стрелеца беше едновременно млад и възрастен човек. В тези случаи, когато имаше възможност и му се приискваше да се изкъпе в планинския поток, всеки виждаше гладките мускули на тридесетгодишен мъж. Това бяха мускулите на човек, за когото едно изкачване на хиляди метри височина по голите скалисти върхове беше тъй незабележимо, както слизането до пощенската кутия.

Състарени бяха само очите му. Афганистанците са красив народ, чиито правилни черти и свежа кожа бързо се похабяват от вятъра, слънцето и праха и много често ги правят да изглеждат по-стари, отколкото са в действителност. На Стрелеца вредите не бяха сторени от вятъра. Той бе завършил колеж в една страна, където повечето хора считат, че е достатъчно да можеш да четеш светия Коран, и бе преподавал математика допреди три години. Оженил се твърде млад, както повеляваше обичаят в родината му, той бе станал баща на две деца. Но съпругата и дъщеря му загинали — жертви на ракетите, изстреляни от щурмовия изтребител „Сухой-24“. Синът му изчезнал. След като руснаците сравнили със земята селото на жена му, пристигнали техните сухопътни сили, за да избият останалите живи възрастни и отвлекат всички живи сираци в Съветския съюз, където щяха да получат образование и съответна подготовка. Стрелеца си спомняше, че всичко бе станало, защото съпругата му пожелала майка й да види своите внуци, преди да умре, и защото един съветски патрул бил подложен на обстрел на няколко километра от селото. В деня, когато научил за това — една седмица след случилото се, — учителят по алгебра и геометрия прилежно подредил учебниците върху бюрото си и потеглил от малкия град Газни за гората. Една седмица по-късно той се завърнал в града след смрачаване с още трима мъже и доказал, че е достоен потомък на рода си, като убили трима съветски войници и взели оръжията им. Стрелеца все още носеше този първи „Калашников“.

Но не заради това го познаваха като Стрелеца. Главатарят на малкия отряд от муджахидини — това означава „борци за свобода“ — бил прозорлив водач и не се отнасял с пренебрежение към новопристигналия, който бе прекарал младостта си в класните стаи и изучавал чуждестранните обичаи. Главатарят не упреквал младежа за първоначалното безверие. Когато учителят се присъединил към групата, имал съвсем повърхностни знания за исляма. Главатарят помнеше горчивите сълзи, които се стичаха като капки роса от очите на младежа, докато техният имам го подготвяше да приеме волята на Аллаха. Не минал месец и Стрелеца станал най-безжалостният и най-ловкият боец в отряда, нагледно показвайки, че изразява божията воля. Тогава водачът избрал тъкмо него да замине за Пакистан, където да се възползва от своите научни и математически знания. И да усвои употребата на ракетите земя-въздух. Първите зенитни ракети, с които спокойният сериозен мъж от „Америкастан“ снабдил муджахините, били съветските САМ-17, известни на руснаците под названието „Стрела“. Тази първа преносима зенитна ракета не била твърде ефективна, ако не се използва с голямо умение. Само малцина умеели да боравят ловко с тях. Учителят по математика бил най-добрият сред тях и благодарение на неговите успехи с руските „стрели“ бойците в отряда започнали да го наричат Стрелеца.