Том Клэнси - Кардинала от Кремъл

— Наредете на някого да прояви ей това. — Майорът му предаде касетката. — Според мен този човек е агент за свръзка. — Чурбанов описа всичко, което бе видял и как бе постъпил. Той не каза на капитана, че бе пренавил филма обратно в касетата. — Забелязах това по чиста случайност — завърши той своя разказ.

— Браво. Дори и не подозирах, че хората от Първо управление знаят как да постъпят. Добре сте го сгащили.

— В началото се изплаших, че по погрешка може да проваля някоя от вашите операции, и затова…

— Щели сте да разберете. Сега е необходимо да съставите пълен доклад за случилото се. Бъдете така добър да придружите сержанта, той ще ви заведе при една стенографка. А междувременно аз ще извикам групата, която ще ви изслуша и ще ви зададе необходимите въпроси. Но за това трябва време. Ако желаете, можете да се обадите на жена си.

— Преди всичко филма — настоя Чурбанов.

— Да, разбира се, аз сам ще го занеса в лабораторията. Вървете със сержанта, аз ще дойда при вас след десет минути.

Лабораторията се намираше в противоположното крило на затвора. Второ главно управление имаше там неголям отдел, защото то водеше доста дела в Лефортово. Капитанът беше дошъл в подходящ момент: всички поръчки вече бяха изпълнени, тъй че обработката започна незабавно. Докато чакаше да проявят филма, капитанът позвъни на своя полковник. Засега бе невъзможно да се прецени до какво е успял да се добере човекът от Първо управление, но изглеждаше почти сигурно, че е свързано с шпионаж, а такива случаи винаги се считаха за изключително важни. Капитанът поклати глава. Само като си помисли, че този стар боен кон, и при това бивш полеви офицер, се е натъкнал на подобно нещо.

— Готово. — Техникът излезе от фотолабораторията. Той бе проявил негатива и изкарал едно увеличено копие, но то беше все още влажно. Техникът върна на капитана проявения филм, сложен в малък плик от плътна хартия. — Филмът е бил осветен и след това отново пренавит в касетката. Успях да спася само част от един кадър.

— А останалото.

— Нищо не може да се направи. След като филмът е бил изложен на дневна светлина, изображенията са напълно унищожени.

През това време капитанът гледаше увеличения кадър на единствения частично запазен кадър. Това беше някаква диаграма със заглавие от печатни букви. Думите в най-горната част на диаграмата гласяха: „Комплекс I на обекта «Ярка звезда»“. Забелязваше се още един надпис: „Лазерна антена“. Капитанът изруга и излетя от стаята.

Когато се върна, майор Чурбанов пиеше чай с групата, която водеше следствието. Атмосферата беше дружеска. Постепенно тя стана още по-сърдечна.

— Другарю майор, по всяка вероятност сте успели да откриете нещо от изключителна важност — каза капитанът.

— Служа на Съветския съюз — отвърна майорът с равен глас. Това беше идеалният отговор — именно така препоръчваше партията. Не беше изключено майорът направо да стане полковник, като прескочи междинното звание.

— Е, дайте да видим — каза началникът на групата, която водеше разследването, подполковник по звание. След като разгледа внимателно копието, той попита: — Това ли е всичко?

— Останалата част от филма е осветена.

Полковникът изсумтя. Това щеше да усложни работата, но нямаше да бъде непреодолима трудност. Диаграмата беше достатъчна, за да се разпознае обектът, където и да се намира. Съдейки по яснотата на изпълнението, можеше да се предположи, че диаграмата е начертана от жена, и то млада. Полковникът се замисли, гледайки за няколко секунди през прозореца.

— Тази информация трябва незабавно да се предаде на най-високо ниво. Аз не знам нищо за споменатия тук обект, ала той навярно е съвършено секретен. Вие, другари, започнете разговора с майора, а аз трябва да проведа няколко телефонни разговора. Капитане, занесете касетката в лабораторията за снемане на отпечатъци.

— Другарю полковник, аз я пипах с голи ръце — каза Чурбанов извинително.

— Тук нямате никаква вина, другарю майор, вашата бдителност заслужава във висша степен похвала — великодушно се отзова полковникът. — И все пак проверете пръстовите отпечатъци.

— Кой ще се заеме с шпионина? — попита капитанът.

— Кой ще го разпитва?

— За това ще бъде необходим добър специалист. Имам предвид един човек. — Полковникът стана. — Ще го извикам.

Наблюдаваха го няколко чифта очи, оценявайки погледа му, интелектуалния потенциал, решителността и способността да издържи следствието. Куриерът, както и преди, седеше сам в стаята. Прибраха му, разбира се, връзките от обувките, колана, цигарите и всичко останало, което можеше да използва като оръжие срещу себе си или в качеството на успокоително средства. Той не беше в състояние да определи времето, а липсата на никотин го караше още повече да нервничи. Като се огледа настрана, той забеляза едно огледало, което беше двупосочно, но агентът-свръзка не знаеше за това. Стаята беше напълно изолирана от външни шумове, за да не може да се отмерва времето даже по стъпките на хората, които минаваха навън. Няколко пъти той усети жалбите на гладния си стомах, но пазеше пълно мълчание. Най-накрая вратата се отвори.