Том Клэнси - Кардинала от Кремъл

Мъжът, който влезе в стаята, носеше превъзходно ушит цивилен костюм. Беше на около четиридесет години. В ръка държеше няколко листа хартия. Мъжът обиколи масата, без да погледне куриера, докато сядаше. Когато най-сетне вдигна очи към арестувания, погледът му бе равнодушен, сякаш разглеждаше екзотичен звяр в зоопарка. Куриерът се опита да му отговори с такъв безразличен поглед, но претърпя неуспех. Следователят вече знаеше, че неговата задача няма да бъде от най-трудните. След петнадесетгодишна следствена работа той се бе научил да определя това от пръв поглед.

— Имате избор — произнесе следователят след едноминутно мълчание. Гласът не беше жесток, а по-скоро категоричен: — Присъдата може да бъде много строга или — обратното — мека, всичко зависи от вас. Вие сте изменили на родината. Няма да говоря как се постъпва с предателите. Ако искате да живеете, още днес, сега разкажете всичко, което ви е известно. Ако откажете, ние все пак ще узнаем. Проговорите ли днес, ще ви запазим живота.

— Вие така или иначе ще ме убиете.

— Не ако ни сътрудничите, ако ни окажете съдействие веднага. В най-лошия случай ще бъдете осъден на продължителен срок затвор в лагер със строг режим. Не е изключено да прибегнем до вашата помощ, за да арестуваме други шпиони. В случай че се съгласите, ще ви държат в лагер с обикновен режим и срокът на лишаването ви от свобода ще стане по-кратък. Но за да го постигнете, вие трябва да ни помогнете днес. Сега ще ви обясня защо е толкова важно това за нас. Ако се върнете към нормален живот незабавно, тези, за които вие работите, могат да не забележат, че сте били арестуван, и да продължат да се ползват от вашите услуги. Това ще ни даде възможност да ги арестуваме за шпионаж против Съветския съюз. Вие ще трябва да излезете в съда като свидетел на обвинението и държавата ще се отнесе към вас със снизхождение. Освен това за държавата е полезно публично да демонстрира милосърдие. Но за да стане това, за да можете да си спасите живота и да докажете, че се разкайвате за извършеното от вас престъпление, трябва да започнете още от днес да ни сътрудничите.

Гласът на следователя стана още по-мек:

— Гражданино, на мен не ми доставя никакво удоволствие да причинявам болка на хората, но ако потрябва, ще дам нареждане без никакво колебание. Вие няма да можете да ни се противопоставите. Не е важно колко сте смел, вашето тяло има своите граници. И моето също. Никой не е в състояние да устои на методите на следствието. Всичко е само въпрос на време. И вие трябва да разберете, че времето има значение за нас само през следващите няколко часа. След това ще разполагаме с неограничено време. Един човек с чук е в състояние да съкруши и най-твърдия камък. Избавете себе си от мъки, гражданино. Спасете живота си — завърши следователят, гледайки в очите куриера едновременно тъжно и решително.

Следователят разбра, че е удържал победа. Това винаги се познава по очите. Непокорните, твърдите не отклоняват поглед. Те те гледат право в очите или по-често в стената, над главата, а пък най-силните, взели окончателно решение, вперват поглед в някаква точка, сякаш черпят от нея сили. Този човек се държеше по друг начин. Очите му, премигвайки, блуждаеха из стаята, като че търсеха изход, без да са в състояние да го намерят. А още от самото начало следователят не го смяташе за костелив орех. Може би още един жест…

— Желаете ли цигара? — Следователят извади от джоба пакет цигари и изтърси една на масата.

Куриерът протегна ръка и я взе, вдигайки с това белия флаг на капитулацията.

— И така, какво ни е известно? — попита съдията Мур.

В Ленгли току-що бе ударило шест часът, още не бе разсъмнало, а панорамата, която се откриваше зад прозорците, хармонираше с мрачното настроение на директора на ЦРУ и заместниците му.

— Някой е следил куриер номер четири — отговори Ритър. Заместник-директорът на ЦРУ по оперативната работа прелисти лежащите пред него документи. — Фоли забелязал „опашка“ и подал сигнал преди момента на предаването на материала. По всяка вероятност преследвачът не е видял лицето му, а е тръгнал след агента. Фоли твърди, че той е изглеждал недодялан — това му се сторило странно, ала решил да се довери на инстинкта си, което досега винаги му е носило успех. Завръщайки се в посолството, той изпратил един служител да провери сигнала, показващ, че агентът е успял да се откъсне от проследяването, но знак нямало. Налага се да приемем, че агентът-свръзка е провален и касетката се намира в ръцете на контраразузнаването, поне до доказване на противното. Фоли е прекъснал този канал за връзка. На КАРДИНАЛА ще бъде съобщено повече никога да не използва човека, на когото е предал касетката. Сега се каня да наредя на Ед да информира КАРДИНАЛА, че предадените от него сведения са загубени по пътя; не си струва да го безпокоим със сигнала за тревога.