Том Клэнси - Кардинала от Кремъл

В тази вечер призраците отново се канеха да го посетят. Михаил Семьонович знаеше това, а на другия ден щеше да посети парната баня и още една пратка със сведения щеше да се отправи към Запада. По пътя към жилището му шофьорът спря колата пред специалния продоволствен магазин, където пазаруваха само избраници от съветския елит. Тук нямаше опашки. Михаил Семьонович купи малко салам, пита черен хляб и половинлитрова бутилка водка — от най-добрата: „Столичная“. Като израз на приятелски чувства той взе една бутилка и за шофьора. За младия сержант водката означаваше нещо повече от пари.

След петнадесет минути Михаил Семьонович влезе в апартамента и се озова пред бюрото си. Той извади дневника от чекмеджето и първо начерта схемата, приложена към доклада на полковник Бондаренко. През няколко минути той вдигаше очи към снимката на жена си, поставена в сребърна рамка. Общо взето, окончателният вариант на доклада малко се отличаваше от ръкописната чернова, която му беше представена първоначално. Наложи се да напише всичко на всичко десет страници, като особено внимаваше да нанесе това, което считаше за много важно. Докладите на КАРДИНАЛА винаги бяха образец на краткост и яснота — резултат от безбройните оперативни директиви, които бе написал. След като свърши с дневника, той си сложи ръкавиците и мина в кухнята. Към задната страна на западногерманския хладилник бе прикрепен с помощта на магнит малък фотографски апарат. Въпреки ръкавиците Михаил Семьонович без особена трудност боравеше с него. Беше му нужна само една минута, за да заснеме новите страници; после пренави филма и извади от апарата касетата, която сложи в джоба си. След това, без да свали ръкавиците, той прибра фотокамерата в скривалището, приближи се до прозореца и разтегна щорите по уговорения начин. Той беше много предпазлив човек. При внимателно оглеждане на външната врата, помисли си той, щяха да бъдат открити драскотини около бравата, убедително доказващи, че е отваряна с шперц от истински експерт. Драскотини обаче можеше да направи всеки човек съвсем случайно. Когато се потвърдеше, че докладът му е пристигнал във Вашингтон — това щяха да покажат черните отпечатъци от гуми върху определен участък на бордюра, — Михаил Семьонович щеше да скъса страниците от дневника, да ги отнесе в джобовете си до министерството, за да ги пъхне в чувала, и после лично да ги изтърси в огъня. Преди двадесет години под негово наблюдение в министерството беше монтирана една инсталация за унищожаване на документи.

Щом свърши работата, Михаил Семьонович Филитов отново погледна снимката на Елена и я попита дали е постъпил правилно. Ала Елена само го гледаше усмихната, както винаги. После дойде заключителната част на ритуала. Михаил Семьонович седна пред хляба и салама заедно със своите отдавна загинали другари по време на Великата отечествена война, които му гостуваха, но не се решаваше да попита тези, които са се жертвали в боя, защитавайки родината: оправдават ли неговата измяна. Той си мислеше, че те биха го разбрали дори по-добре от Елена, и все пак някак си се страхуваше да чуе какво ще му отговорят. Изпитата бутилка водка също не даваше никакъв отговор, но поне го замайваше до безчувственост и призраците изчезваха някъде. Малко след десет часа той трудно се надигна от масата и олюлявайки се, тръгна към леглото, без да угася светлините в хола.

Едва ударил единадесет часът, по широкия булевард, към който гледаха прозорците на Филитов, премина автомобил и сините очи на мъжа, седящ зад волана, се вдигнаха нагоре и забелязаха уговорените светлини. Този път в колата се намираше Ед Фоли. Той внимателно провери положението на щорите. На път за вкъщи той остави още един таен знак. Един московски работник по чистотата сложи няколко белега. Това бяха безобидни неща — от рода на драсване с тебешир по стълб от уличното осветление, — но те щяха да разпоредят на всеки член от групата, заета с предаването на информация, да бъде на определеното му място. На разсъмване друг служител от резидентурата на ЦРУ в Москва щеше да провери оставените през нощта знаци, а в случай на тревога Фоли си запазваше правото да отмени планираната операция.

Колкото и напрегната да бе работата му, някои от аспектите, свързани с нея, изглеждаха на Ед Фоли забавни. Така, руснаците сами бяха облекчили задачата му, настанявайки КАРДИНАЛА в сграда на оживен булевард. По-нататък: след като тъй феноменално объркаха ситуацията с новото помещение на американското посолство, те лишиха неговите служители от възможността да живеят в специално отреденото им жилище и по такъв начин принудиха Фоли и съпругата му всеки ден да преминават по този булевард. Най-накрая, те приеха с такава радост големия му син в хокейния отбор. Е, той ще скучае без този спорт, щом си заминем, помисли си Фоли, като излезе от колата. Сега детският хокей му харесваше повече от бейзбола. Какво пък, нека да продължава да играе, щом като ледът го привлича. На Ед не му се искаше неговият син да играе американски футбол. Прекалено много деца получават травми в тази игра, а и момчето няма да израсне много. Но всичко това оставаше за по-далечното бъдеще, а Ед трябваше да се безпокои на първо място за настоящето.