Том Клэнси - Кардинала от Кремъл

На Райън му се стори, че генералът се кани да скочи от стола, но вместо това Паркс се скри зад маската на интелектуалец.

— Това беше първото изпитание на нашата експериментална инсталация и ние поразихме половината от целите. Нещо повече: всичко стана за по-малко от секунда. Майор Грегъри ще реши проблема за насочването до лятото, нали, момчето ми?

— Тъй вярно! — възкликна Грегъри. — Налага се само да изменим — частично да изменим — кода.

— Добре. Ако хората на съдията Мур съумеят да ни съобщят как са успели руснаците да увеличат мощността на лазерите, ние ще разполагаме с останалата част от архитектурата на системата — вече проверена и готова. След две-три години ще имаме на разположение една окончателно усъвършенствана система и тогава ще можем сериозно да помислим за нейното разгръщане.

— А ако руснаците започнат да разбиват вашите космически огледала? — рязко попита Алън. — Тогава ще притежаваме най-добрата лазерна система с наземно базиране, ала тя ще съумее да защитава само щата Ню Мексико.

— Първо ще трябва да ги открият, а това е далече по-труден проблем, отколкото ви изглежда. Ние ще сме в състояние да разгърнем огледалата много нависоко, от петстотин до хиляда и петстотин километра, да използваме технологията „Стелт“, която ще ги направи „невидими“ за радиолокаторите. По отношение на огледалата това е осъществимо за разлика от по-голяма част от спътниците. Огледалата ще бъдат относително малки и леки. Това означава, че ще можем да ги разгърнем в голямо количество. Вие представяте ли си колко огромно е космическото пространство и колко хиляди отломки от космически боклук обикалят около Земята? Руснаците няма да успеят да извадят от строя всички наши огледала — уверено заключи Паркс.

— Джак, ти се среща с руснаците. Какво е твоето мнение? — обърна се президентът към Райън.

— Господин президент, ние се борим сега с фикс идеята на руснаците, свързана с необходимостта да защитят страната си от външно нападение. Те изразходваха за работата в тази област тридесет години и огромни средства. Още по времето на президента Джонсън Косигин каза: „Да се отбраняваш е морално, да нападаш е безнравствено“. Това го е говорил руснак, а не просто комунист. Ако сме откровени, ще ни бъде трудно да не се съгласим. Окажем ли се въвлечени в нова спирала на надпреварата във въоръжаването, то поне тази надпревара ще бъде в отбранителните оръжия, а не в нападателните. Съгласете се, че трудно ще убиеш с лазер милиони беззащитни граждани — забеляза Райън.

— Но това ще измени цялото равновесие на силите — възрази Ърнест Алън.

— Равновесието на силите, което съществува понастоящем, може би е относително стабилно, но все пак в основата си то е плод на безумие — вдигна рамене Райън.

— Обаче действа. То поддържа мира.

— Господин Алън, мир, който се основава на равновесието на силите, води до една непрекъсната криза. Вие твърдите, че можете да съкратите арсеналите на въоръженията наполовина, е, и какво? Могат да се съкратят съветските ядрени сили и с две трети, и пак да им останат достатъчно бойни глави, за да превърнат Америка в пепелище. Същото се отнася и до нашия арсенал. Както ви казах по време на полета при завръщането ни от Москва, проектодоговорът за съкращението на въоръженията, който разглеждаме сега, е само козметичен. Той не гарантира на никого допълнителна безопасност. Това споразумение представлява единствено символ, може би много важен, но си остава символ без каквото и да било реално съдържание.

— Е, не съм уверен в това — забеляза генерал Паркс.

— Ако вие съкратите количеството на целите, които трябва да унищожа, наполовина, няма да имам нищо против.

Алън го погледна с раздразнение.

— Ако можем да изясним какво руснаците правят малко по-различно, ще съумеем ли да се възползваме? — попита президентът.

— Стига ЦРУ да ни предостави информация, която можем да използваме… Какво е вашето мнение, майоре? — обърна се Паркс към Грегъри.

— Тогава ще разполагаме с оръжейна система, която ще можем да демонстрираме след три години и да разгърнем пет-десет години след това.

— Изглеждате уверен в това — забеляза президентът.

— Да, уверен съм. Както се случи с програмата „Аполо“, сър. Не става дума за създаване на нова наука, а да използваме технология, която притежаваме. Просто трябва да стъкмим болтовете и гайките, както се казва.

— Вие сте самоуверен младеж — забеляза Алън с професорски тон.