— А защо? — Сега президентът истински се заинтересува от проблема и даже леко се наклони напред.
— Ние все още изследваме как да накараме лазера да заработи с пълен капацитет. Основният проблем е лазерният резонатор — именно там енергията се откъсва от електроните и се превръща в светлинен лъч. Досега не ни се удаваше да разширим кухината. При прекалено тясна кухина се получава толкова висока енергийна плътност, че тя изгаря оптическото покритие както на самата плоскост, така и на огледалата, които използваме за насочване на лъча в нужната посока.
— Но нима руснаците са успели да решат този проблем. Как според вас са го постигнали?
— Запознат съм само с това, което ние се опитваме да направим. Като концентрираме енергията в лазерния лъч, ние отнемаме енергията от електроните и те стават по-малко активни, нали? Това означава, че трябва да стесним магнитното поле, което ги задържа — и не забравяйте, че в същото време не бива да се прекратява осцилиращото действие на самото поле. Ето тук все още имаме проблеми. Руснаците вероятно са подходили, вземайки под внимание изследванията си в областта на термоядрения синтез. Всички методи за получаване на енергия по пътя на управляема термоядрена реакция се основават на използването на магнитното поле за удържане на огромна маса от високоенергийна плазма — по принцип това е същото, което ние се стремим да направим със свободните електрони. Основната част от фундаменталните изследвания в тази област на физиката е осъществена в Русия, сър. Те ни изпреварват, защото са използвали повече средства и време в най-важното направление.
— Добре, майоре, благодаря ви. — Президентът се обърна към съдията Мур: — А какво е гледището на ЦРУ, Артър?
— Ами ние не се каним да оспорваме мнението на майор Грегъри — той току-що загуби цял ден, провеждайки съвещание със сътрудници на нашето научно-техническо управление. Успяхме да получим потвърждение, че руснаците притежават шест лазера на свободни електрони, които са разгърнати на този обект. Те са съумели да постигнат скок в мощността на лазерния импулс и сега ние се мъчим да узнаем в какво именно се състои този пробив.
— А ще можете ли да го направите? — попита генерал Паркс.
— Аз казах, че се мъчим, генерале. Ако здравата ни потръгне, то към края на месеца ще получим отговор.
— Е, добре, знаем, че те могат да построят много мощен лазер — каза президентът. — Следващият въпрос: представлява ли той оръжие?
— Навярно не, господин президент — отвърна генерал Паркс. — Поне засега — не. Руснаците като по-рано имат немалко проблеми с термичното разсейване, защото не са успели да прекопират нашата регулируема оптика. Те са получили огромно количество най-нова технология от Запада, но с нея специално още не са успели да се сдобият. Докато в ръцете им няма регулируема оптика, те няма да могат да използват наземните лазери, така както ги използваме ние, тоест да отразят лъча от намиращо се на орбита огледало към отдалечена цел. Но това, с което сега разполагат, явно е в състояние да нанесе огромни вреди на спътници, летящи на ниска орбита. Разбира се, съществуват начини за защитата на спътниците от това, но всичко се свежда до това старо съперничество между мощната броня и бойната глава. В края на краищата побеждава бойната глава.
— Именно затова трябва да проведем преговорите и да сложим край на въоръженията — за първи път заговори Ърни Алън. Генерал Паркс го погледна с нескрито раздразнение. — Господин президент, сега чухме намек — само намек — за това, колко опасно може да бъде едно такова оръжие, какъв дестабилизиращ ефект може да окаже то. Дори и ако разглеждаме обекта в Душанбе в качеството на оръжие, насочено срещу спътниците, представете си възникващите последствия за проверката на спазването на договора за съкращаването на въоръженията и събирането на разузнавателни данни изобщо. Ако не се опитаме да спрем по-нататъшното усъвършенстване на тези средства, ще затънем до гуша в хаос.
— Не можем да спрем прогреса — забеляза Паркс.
— Прогреса ли? — презрително изсумтя Алън. — Дявол да го вземе, сега пред нас на масата лежи проект на споразумение за ограничаване на въоръженията наполовина. Ето това е прогресът, генерале. По време на проведените от вас опити над Южния Атлантик половината от вашите импулси не попаднаха в целта — с помощта на нашето споразумение аз също мога да отстраня половината от ракетите.
Читать дальше