Том Клэнси - Кардинала от Кремъл

— Седнете, доктор Райън. — На съдията Мур дори наум не му мина да попита Джак дали е обсъждал с някого предположенията си. Може би бе дошъл часът да прибави още един човек към мъничкото братство от хора, имащи право да се запознават с информацията, постъпваща по канала „Делта“. На лицето на директора на ЦРУ се появи лукава усмивка.

— Вие сте се срещали с него — каза той и припомни на Райън за обстоятелствата на срещата.

Джак се облегна назад във фотьойла и затвори очи. Минаха няколко мига и в паметта му изплува лицето на стария полковник.

— Боже мой. Значи той ни е предавал тази информация… Ще успеем ли да се възползваме от нея?

— Той и по-рано ни е доставял технически данни. Почти винаги са били много полезни.

— Ще кажем ли на президента?

— Не. При това по негова молба, не по наша. Преди известно време той каза, че не го интересуват подробности относно тайните операции, а само резултатите от тях. Президентът прилича на повечето от политиците — приказва прекалено много. Той е поне достатъчно умен, за да го разбере. Случвало се е да загубим агенти заради твърде бъбриви президенти, а някои конгресмени…

— И кога очаквате да постъпи тази информация?

— Скоро. Може още тази седмица, а може би и след три…

— И ако всичко върви успешно, ние ще можем да вземем това, което е известно на руснаците, и да го прибавим към другото, което знаем… — Райън погледна през прозорците и видя голите клони на дърветата. — От момента, когато постъпих тук на работа, поне веднъж на ден съм си задавал един и същи въпрос: кое е най-удивителното в тази служба — това, което знаем, или онова, от което нямаме понятие.

Съдията Мур кимна в знак на съгласие.

Джак се върна в кабинета си, слисано поклащайки глава. По-рано той бе подозирал, че го допускат до неща, за които президентът не знае. Сега това подозрение се превръщаше в увереност. Той си задаваше въпроса дали е за добро, или за зло и си признаваше, че не е сигурен в отговора. Най-голямо впечатление на Райън направи важността на агента и на постъпващите от него сведения. Подобни прецеденти имаше и в миналото. Блестящият разузнавач Рихард Зорге, работил в Япония през 1941 година — в чиито предупреждения Сталин отказал да повярва. Олег Пенковски, изпращал на Запада информация за действията на съветските военни, която помогна да се предотврати ядрена война по време на кубинската ракетна криза. И ето сега новия агент. Джак не се замисли над факта, че той бе единственият служител на ЦРУ, който е видял агента в лицето, без да знае името му, нито псевдонима. На него дори не му хрумна, че съдията Мур не познаваше КАРДИНАЛА по физиономия; в продължение на много години той избягваше да погледне снимката по причини, които не би могъл да обясни даже на заместниците си.

Телефонът иззвъня, една ръка се протегна изпод одеялото и грабна слушалката.

— Ало… — чу се сънлив глас.

— Добро утро, Канди — каза Ал Грегъри, който все още се намираше в Ленгли.

На три хиляди километра от него доктор Кандейси Лонг се обърна в леглото и погледна часовника си.

— Къде се намираш, на летището ли?

— Не, все още съм във Вашингтон, скъпа. Ако имам късмет, довечера се връщам вкъщи — говореше той с уморен глас.

— Какво става с теб?

— Разбираш ли, тук проведоха изпитания и се налага да обяснявам на тоя и на оня разни неща.

— Ясно. Позвъни ми, преди да излетиш за насам, Ал. Ще дойда на аерогарата да те посрещна. — Канди Лонг все още не се беше разсънила напълно и не осъзна, че годеникът й бе нарушил правилата за безопасност, когато отговаряше на този въпрос.

— Добре. Обичам те, скъпа.

— И аз също. — Тя постави слушалката на телефона и погледна часовника си. Можеше да поспи още един час. Канди реши да отиде на работа с колата на една своя приятелка. Излитайки на запад, Ал бе оставил автомобила си на обекта и тя щеше да го вземе, когато тръгне да го посреща на аерогарата.

Райън качи майор Грегъри в колата си. Съдията Мур потегли заедно с генерал Паркс в лимузината на директора на ЦРУ.

— Спомняте ли си, че веднъж ви попитах дали има надежда да узнаем с какво се занимават руснаците в Душанбе?

Джак се поколеба какво да каже, после си даде сметка, че Грегъри все пак ще узнае за това в Овалния кабинет.

— Ние имаме източници, които изясняват сега по какъв начин руснаците са успели да увеличат мощността на изходния сигнал.

— Иска ми се да знам как се осъществява това — забеляза майорът.

— Не ви трябва. Повярвайте ми. — За миг Райън отклони погледа си от движещите се пред него превозни средства. — Ако са ви известни подобни неща и случайно проговорите, могат да загинат хора. Това се е случвало. Руснаците се отнасят много жестоко към шпионите. При нас все още се разказва един случай, когато кремирали един — искам да кажа, че са го бутнали в пещта жив.