Том Клэнси - Кардинала от Кремъл

— Твоят син? — попита той на руски.

— Почина. Рак — обясни раненият, а после забеляза, че бандитът не го е разбрал. — Дълго боледува. — За миг лицето на офицера доби друго изражение: скръбта сякаш бе надвила болката. Този миг спаси живота му. Той видя с изумление, че бандитът прибра ножа си в калъфа, ала страданията му бяха толкова мъчителни, че му бе трудно да реагира по забележим начин.

„Не, не бива да наказвам тази жена с още една смърт“ — реши Стрелеца. Тази мисъл порази и самия него. Като че гласът на самия Аллах му напомняше, че сред човешките добродетели милосърдието отстъпва единствено на вярата. Това обаче беше недостатъчно само по себе си, защото е трудно да убедиш партизаните с един стих от Корана, ала скоро Стрелеца откри в джобовете на офицера връзка ключове. С един от тях освободи ръката му от верижката, а с друг отвори куфарчето. Вътре се намираха множество документи, на всеки от които се открояваше надписът „Секретно“. Тази руска дума беше добре позната на Стрелеца.

— Драги приятелю — обърна се той на пущу към ранения капитан, — ще ти се наложи да поговориш с моя познат. Ако не умреш по пътя, разбира се — добави той.

— Наистина ли е толкова сериозно? — попита президентът.

— Потенциално твърде много — отговори съдията Мур. — Бих желал да взема със себе си няколко човека, способни подробно да ви обяснят същността на нещата.

— Нима с оценката на положението не се занимава Райън?

— Той ще бъде един от хората. Освен това ще дойде майор Грегъри, за когото вече сте чували.

Президентът прелисти настолния си календар.

— Мога да отделя четиридесет и пет минути. Заповядайте тук в единадесет часа.

— Разбрано. Точно в единадесет. — Съдията Мур остави слушалката на мястото й, после натисна един бутон и се свърза със секретарката. — Нека да дойде доктор Райън.

След една минута Джак влезе в кабинета на директора на ЦРУ. Той дори не успя да седне.

— Ще се срещнем с шефа в единадесет часа. Доколко е подготвен материалът ви?

— Едва ли ще успея да обясня някои аспекти, свързани с физиката, но с това напълно ще се справи Грегъри. Сега той разговаря с адмирала и господин Ритър. Генерал Паркс също ли ще присъства?

— Да.

— Разбирам. Какъв илюстративен материал трябва да носим със себе си?

Съдията Мур се замисли за миг.

— Не бива да вземаме прекалено много; това само ще го шашне. Изберете две спътникови снимки и пригответе хубава диаграма. Вие действително ли придавате толкова голямо значение на това?

— В настоящия момент е трудно да си представим, че би могло да ни заплашва сериозно, но не можем да не се съобразим с това събитие. А да се оцени какво въздействие ще окаже върху преговорите по съкращаване на въоръженията изобщо е невъзможно. Аз мисля, че няма пряка връзка…

— Не, няма. Уверени сме в това. — Директорът на ЦРУ замълча и се намръщи. — Поне така смятаме.

— Съдия, около този въпрос стават неща, с които никой не ме е запознал.

— Откъде ти е известно, момчето ми? — добродушно се поинтересува Мур.

— Почти целия петък миналата седмица прекарах в разглеждане на стари материали, засягащи съветската противоракетна програма. Още през 1981 година са провели крупно изпитание с използване на устройството на полигона в Сари Шаган. На нас са ни известни твърде много неща за това изпитание — знаели сме например, че параметрите на предстоящото изстрелване са били изменени по заповед на някого в Министерството на отбраната. Съставили са в Москва тази заповед и са я предали чрез куриер на капитана на ракетоносна подводница, от която са изстреляли балистичните ракети — Марко Рамиус. Той ми разказа своята версия за случилото се. От това и от други неща, на които сам съм попадал по-рано, стигнах до извода, че имаме наш агент в съветското Министерство на отбраната, и при това на много отговорен пост.

Джак за момент се разколеба, после реши, че трябва да запознае директора на ЦРУ с догадките си.

— Когато „Червеният октомври“ премина към нас, вие ми показахте съобщение, постъпило от дълбоко законспириран източник, който също се намираше в Министерството на отбраната; доколкото си спомням, кодовото название на досието беше „Върба“. Само веднъж ми се случи да видя пак папка с това име, и то по съвършено друг въпрос, макар също свързан с отбраната. Оттук направих извод, че псевдонимът на източника често и редовно се променя. Така постъпват само с много ценни агенти и ако аз нямам достъп до тези материали, какво ми остава, освен да си направя заключение, че на този източник се държи много. Само преди две седмици вие ми съобщихте, че оценката на Грегъри, засягаща Душанбе, се потвърждава от „други източници“. — Джак се усмихна. — Вие ми плащате за това, че сравнявам получените материали и им давам съответната оценка. Не се каня да се обиждам, че не ме допускат до материали, за които не следва да знам, ала започва да ми се струва, че стават събития, свързани с това, с което се занимавам. Ако искате от мен да мога да запозная президента със създалата се ситуация, би трябвало да притежавам цялата необходима информация.